КЕРВАНЪТ
По пътя между двете големи села беше се проточил керван от каруци, натоварени с негасена вар, която се търгуваше добре в този край.
Коне и мулета се носеха плавно в една неритмична смесица по асфалтовия път От августовската жега лениво размахваха дългите си опашки, за да прогонят мухите. А стопаните им, съсухрени и почернели от дългото пътуване и от работата, стояха отпред с провесени крака.
Мислите им се вливаха в общия поток и ритъм на кервана. След тях се движеше луксозен черен джип. Водачът му даде мигач за изпреварване, но изненадан, погледът му спря в средата на кервана.
Там се открояваше муле, което се движеше с каруцата само, без стопанин. Варта в каручката бе преполовена и само парчето полиетилен помръдваше от време на време от вятъра.
Мулето - слабо, с хлътнали хълбоци - подсказваше непредвидими събития.
Щом стигнаха най-близкия пояс, впряговете спряха. Керванджиите свалиха поводите и юздите на животните. Те се кротнаха на паша.
На зелената трева край пътната ивица мъжете наредиха обща трапеза, като извадиха от торбичките си и сложиха парчета сирене, малки глави кромид лук и друга сухоежбина, приготвена за дългия път.
Само мулето без стопанин стоеше впрегнато в каручката и пощипваше от тревата.
Джипът спря и водачът му, който остана впечатлен от тази гледка, слезе и заговори най-възрастния от тях:
- Защо тази каручка няма стопанин?
Той въздъхна и отрони:
- Помина се стопанинът му, господине, остави две деца сирачета. А майката е тежко болна.Тъй решихме неговите другари - да сложим мулето в средата на кервана. То е свикнало и само върви. Да продадем една варница, която колективно му изпекохме и да помогнем на децата.
Потопи главичка лук в солта и продължи:
- Дребни са - едното тая година тръгва в първи клас, а другото е на три години. Виждате - животът е скъп, криза - разпери немощно ръце той. - А варта на Алито стана хубава! Той си беше извадил камъните, но отцепи се парче от скалата и го уби на място. А децата чакат… Колко кратък е човешкият живот. Ако продадем всичката стока и от нас ще отделим по малко… - присви очи старият, а от сухите му дъна блеснаха сълзи. - Носихме го на ръце до селото, за първа помощ, но не можахме да го спасим.
В този момент мулето изправи глава, наостри уши, сякаш искаше инстинктивно да се включи в разговора на двамата мъже.
- Баща му и той така загина, то на сирачето кога ли му е провървяло в живота!
Колите профучаваха по асфалтовия път, всяка с грижите си и ревът на моторите им свистеше далеко. Мръкваше. След няколко часа отдих керванът отново пое към поредното село по хладина, а очите на керванджията горяха особено.
Думите му опариха като въглени водача на джипа. Без да познава Алито, той невидимо се докосна до топлата и неизменна приятелска вярност на неговите другари.
Тръгна да си ходи, а в ушите му все звучеше: “Тъй решихме, господине, да продадем изпечената от нас вар за него, да не оставим сирачетата гладни, пък и от нашата стока да додадем по нещо!”.
Светлината на залеза огряваше одухотвореното му лице.Настъпващата вечер тъчеше първите си нишки, за да ги сплете в черен воал.
Мекият шум на дърветата по пътя и царствената тишина на полето невидимо шепнеха: “Боже господи, в това трудно време как се е съхранила толкова гореща човешка обич!”.
Непознатият извади портфейла си и подаде няколко едри банкноти на керванджията и кимна мълчаливо с глава.
Зад него остана песента на щурците, която огласяше равнината.
Големите кафяви очи на мулето се взираха непрестанно в тъмнината и с жаден взор очакваха, за кой ли път, своя стопанин.
