Иван Д. Христов

Лирическият поет Ботьо Буков е автор на осем стихосбирки, на три детски книги със стихове, както и на преводни произведения от и на испански език. Автор е и на сатирични произведения. Публикувал е свои творби в литературния печат у нас и в чужбина.

Най-новата му антологична поетична книга е „Озарения” / Изд. „Лаген” - Стара Загора, 2023 / и излиза по повод на 75-годишния юбилей на поета.

В нея са събрани 416 кратки стихотворения, които по форма са еднакви - всяко от тях е построено от по две четиристишни строфи. Първата строфа съдържа теза, а втората антитеза и поанта. Авторът използва силаботоническо стихосложение.

Стиховете са разпределени в пет хронологично подредени и тематично обединени глави: „Унеси”, „Жажди”, „Клади”, „Пепелища” и „Искри”, както и „Предислов” и „Послепис”. Илюстрирани са с графики на художниците Райчо Чакъров и Нено Бакалски.

Стихосбирката „Озарения” е един „духовен катарзис”, защото творецът притежава дарбата „ с душа душите да отключва”. В предговора „Вместо автограф” Ботьо Буков споделя: „Осъзнаваме или не, всички живеем от любов и за любов… Поезията е синоним на любовта, търсене и разгадаване на човешкото у човека…”

Новият лирически сборник на Ботьо Буков със стихове за любовта е единна по смисъл и чувства поетична книга, с образен, колоритен и емоционално обагрен изказ. Поетът умело навлиза в дълбоките води на човешките интимни отношения и преживявания, кара читателя да съпреживее чувствата, любовните трепети и вълнения на лирическия герой.

В стихотворението „Арс поетика” авторът съкровено разкрива своите поетични терзания и откровения: „По Божията милост съм поет. / Поезията , казват е изкуство. / Да, сходна е с изкуството наглед, / но всъщност е изстраданото чувство”.

„В учители мои” поетът съизмерва себе си с благодарност към своите духовни предходници в поезията: „Поети на сияйните възторзи, / щурци под романтичната луна, / не бойте се! Не ще засенча онези, / от които съм почерпил светлина!”

Авторът майсторски ни поднася кратките си любовни изповеди и послания, непринудено и завладяващо. Един интимен свят сътворен по каноните на красотата.

Едно от най-хубавите стихотворения на Ботьо Буков в антологията , „Озарения” е „Брънка”. То ни завладява с изповедния си тон, искреността на чувствата, богато нюансираната метафоричност: „…една халка от лицемерно злато - / измамна брънка в мъжките юзди. / …А аз бях турил в скута ти луната / и шепите напълнил със звезди…”

Лирическият герой е горчиво разочарован от неосъществения блян и несбъднати мечти. Вместо семейно разбирателство, символът на семейното единство се е превърнал в груба брънка.

Ботьо Буков счита, че „любовта във всичките си проявления е изстрадване. Изгубено за душата е само времето без любов”. За това и неговата зряла поезия не е само емоционална, а носи изстрадано познание и житейска мъдрост.

Авторът се прекланя пред любимата жена: „Имал съм изгори не една. / Но жена, която ме обича - / дай ми тази, Господи, жена!”

Ботьо Буков умее да разкрива душата си чрез една завладяваща сърдечна изповед: „Неверен бях - и любих и разлюбвах… / Но любовта не е броя за грях” / „Грехове” /.

В някои от стиховете му има не само нежност, красота и поетична изповед, но и обвързване на интимните чувства с природата: „Нещо прелестно и невъзвратно / е в душата ми днес разцъфтяло. / Зад глухарчето, от слънцето по-златно, /дебне времето - пухче бяло”. /„Нещо” /.

Темата за любовта е вечна като самия живот. Силата на тези интимни стихове е в майсторската художествена интерпретация, обречеността и неудовлетвореността на поета, който прави странно самопризнание в стихотворението „Пасторал”, че чувства вина „за всички не погалени жени…”

Няма по-голямо щастие от това да си влюбен. За това и съкровеното желание на поета е: „Да съм влюбен - това е животът. / Дай ми, Боже, най-скъпия дар”. /„Дар” /.

Стихотворението „Алея” пленява читателя още с лирическото обръщение в първия стих: „Добър ден, състарели момичета”, за да завърши с изповед за възраждащата сила на любовта: „ там, където от мен сте погалени, / няма бръчки по вашата плът”.

Любовта в стиховете на Ботьо Буков е емоционално завладяваща. Той е нежен, пастелен поет, със сърдечни емоции. Умее личното да сплита и свързва с общественото в едно цяло. Каквато и да е житейската му орис, поетът не може да живее без любов.

В стихотворението „Интервю” лирическия герой носи своята любовна мъка и страда от невидимите белези на любовта. Любовните рани трудно зарастват и не се забравят: „Сега я влача в себе си, жигосана / с печата на един застинал взрив”.

За автора любовта е крайъгълния камък и разковничето на живота: „Не от зло душите умират, / а защото им липсва любов”. /„Апостроф”/.

Стиховете в „Озарения” са смислови, наситени с нравствени и естетически послания.

Те носят светли помисли и размисли в душите ни.

Поетът страда от невъзможността да се намери баланс в любовта, заради непостоянството на човешката природа: „Колко много женска хубост разпиляна! / Колко мъжка слепота!” /„Много”/.

В някои от стиховете си като „Вехтозаветно”, авторът използва библейски символи: „Откъсни смокиновото листо / и покрий очите на змията”.

Последното стихотворение „Аязмото” е тревога и упрек към днешните момчета и момичета, които предпочитат своите мобилни телефони, а не живото общуване помежду си: „Човекът днес не може да обича / и хълмът над града е все по - лис” , тъжно заключава авторът.

Жената и любовта са в неразделно единство в поетичният свят на поета, но той има будни сетива и за тяхната изменчивост и непостоянство.

Лирическият герой изповядва, преживява и съпреживява любовта. Една зряла, психологически обагрена поезия, която вълнува и обсебва.

В книгата си „Озарения” Ботьо Буков е събрал значимото от своето поетично дело, с което показва нравственото си и духовно извисяване през годините, както и своите поетични прозрения за любовта.

Кара ни да усетим и осъзнаем, че тя е нещо неизмеримо и безценно, без което живота ни се обезсмисля.

Вярвам, че поетът ще продължава да ни зарежда чрез вълнуващите си стихове с любов и човеколюбие.