СКЪПЕРНИКЪТ
Имало някога един голям скъперник. На никого нищо не давал той и съвсем сам живеел в голямата си къща, която била винаги заключена.
Обикалял той от стая в стая, отварял пълните каси, броил парите си и пак ги затварял.
Но нито денем, нито нощем за него нямало покой и мирен сън.
Постоянно той надничал през железните решетки на прозорците, или през ключалките на вратите, да не би някой да ги обере. И така от вечер до сутрин и от сутрин до вечер.
От скъперничество той не се хранел добре. И от безсънието и недояждането така много се изтощил, че една нощ паднал сред мрачния коридор и там останал. Нямал сили да се дигне, за да иде до леглото си.
- Вече няколко дни скъперникът не се е показвал на прозорците! - заприказвали съседите. - Да не би да му се е случило нещо лошо…
И най-смелите отишли при голямата къща и почукали. Никой не се обадил.
Пак почукали. Пак никой не се обадил. Най-после, след като почукали десетина пъти, те решили да разбият вратите.
Ала като влезли вътре, намерили скъперника мъртъв. В ръцете си той стискал една торба с жълтици.
———————-
в. „Барабанче”, брой № 17, 27.09.1938 г.
