ПЕТЕЛ
Из „Дрън-мрън-пляс! Весели стихотворения за деца и родители” (2023)
ПЕТЕЛ
Тъмнина като индиго.
- Ку-ку-ри-гууу!…
Ку-ку-ри-гууу!…
Нашият гащат петел
зад оградата от тел
рано-рано кукурига:
- Я станете, дечурлига,
че е време за закуска,
че е време за игра…
Ден такъв не се пропуска,
щом е сипнала зора.
Вече се развидели.
И жужат, жужат пчели.
Кукурига тъй до залез
този ранобудник алест.
И със гърлище продрано
крачи после под овошките.
А се буди рано-рано,
щото ляга си с кокошките.
ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ
Всяко дете обича да гали
кучета, котки и папагали.
И с пръстчета прави мънички щипки,
за да нахрани любимите рибки.
Всеки има любимец домашен
мил и гальовен, понякога страшен,
но послушен и кротък, щом е нахранен.
И странно приличащ на своя стопанин.
Обичта кучешка, котешка, птича,
щом в сърцето веднъж прободе го -
стопанинът толкова и така го обича,
че заприличва изцяло на него.
ДЕТСКИ РИСУНКИ
Черно на бяло -
върху лист и с молив,
светът като цяло
изглежда ни сив.
Но всеки се сеща,
че в белия свят
често се среща
и по-ярък цвят:
син, оранжев, зелен,
жълт, виолетов, ален…
Над теб и над мен
от дъгата запален.
Като небе и води
свеж и реален
от море и звезди,
и въздух кристален.
Всеки друг цвят
е нова надежда,
че нашият свят
по-красив ще изглежда
от багри, от чувства
на мечти по-богат,
че всички изкуства
са по-добър свят,
в който Доброто
навсякъде чака ни.
И така е, защото
летящите дракони
ни спасяват в беда
и размахват крила
да дарят свобода
на добрите дела.
И с цветни моливи
или с водни боички
са рисунки красиви,
като детски очички.
В тях дървета и птици,
и животински муцунки
грее свят от зеници
за прекрасни рисунки.
ДОМ
Само усилия задружни
в игри и работа са нужни.
Не може дом да се направи
без основи много здрави.
И къщи за да има нови
са нужни сигурни основи:
подкрепа, съгласие, любов.
С тях всеки дом е като нов.
В него с много радост всички,
не само зайчета и птички,
преди да е паднала тъма
се прибират у дома.
Домът е защита и закрила.
Той ни дава нова сила
да бъдем смели и добри
не само в нашите игри.
В съгласие задружно щом
построим си собствен дом,
спасени сме от враг и страх
и ги посрещаме със смях…
Домът е закрила и защита
от мрак и буря страховита
за всеки, който го гради.
И го спасява от беди.
ПЕСЕН НА СВЕТУЛКИТЕ
В тъмата жестока
и лъч светлина
не е само посока,
но и топлина.
И нашите фенери
в мрака блестят,
човек да намери
най-верният път.
И който се лута
в среднощна тъма,
в щастлива минута
ще си намери дома,
където го чакат.
И обич там блика.
Безсилен е мракът
пред обичта и светлика.
В тъмата жестока
и лъч светлина
не е само посока,
но и топлина.
БЪРЗИЯТ ОХЛЮВ
За други може да е бавен
в тези бързи времена,
но като него няма равен
по скорост и по бързина.
Много бързо, без да бяга,
антените си той прибира.
Миг след тях и той веднага
влиза в своята квартира.
ПЕПЕРУДА
Нищо не може да я учуди -
нито пъстри поляни, ни цветни лехи.
По тях децата ловят пеперуди,
макар че наоколо летят и мухи.
Ха-ха-ха… Хи-хи-хи…
Ловят пеперуди.
Не хващат мухи.
И то е защото крилата й меки
са най-красивите на света,
а е известно, че трябва на всеки
в живота му повече красота.
ДОБЪР АПЕТИТ
Тича лудо и се стрелка
зайчето, щом види зелка.
За да прави скок-подскок,
(хем и дълъг, и висок),
пие само морков сок.
Пътека вълча и лисича
внимава то да не пресича.
И още по-стремглаво тича.
А чуе ли на куче лая,
ще избяга от калая
на градушките оловни
в горите и полята ловни.
Малкото скокливо зайче
все се свива на кравайче.
Но не трепери то от страх,
а от какво - сега разбрах:
сутрин, вечер, на обяд
трепери то от студ и глад…
И в люта зима всеки Снежко
може да пострада тежко.
Щом види неговите стъпки
направо го побиват тръпки,
от страх за своя вкусен нос.
Затуй с метла стои на пост.
БОРЕЦ
За сок от горски плодове
малкото мече реве.
Да не капризничи и бреца,
милата му мама Меца
дава му и от медеца.
Че с медец и плодов сок
силно е като мечок.
И след като изцока сока,
и млекцето си изцока,
а похапне и медец ,
е здрав, непобедим борец.
Казано съвсем накратко -
ще пребори своя татко.
Дано много якият борец
не срещне никога ловец.
Желаем му и на ловеца
да го не среща Баба Меца…
ГРАК
Бързоногият елен
скри се във леса зелен
от викове и от звънци,
и гърмежи на ловци.
Бе получил отзарана
в хълбока дълбока рана.
С бяг накрая се добра
до кътче в своята гора.
В нея падна изтощен,
жаден, гладен и ранен.
Над него врани в орляк
извиха се с грозен грак,
и други идваха безспир
за голям нечакан пир,
а по трънки и по драки
с грак накацаха и свраки.
В този миг, дочул им грака,
раненият елен проплака:
- Не могат бързина и бяг
да спасят от грозен грак…
ДРЪН-МРЪН-ПЛЯС!
Кой на трънка, кой на глог,
накацаха край селски слог
и запяха Дрън, Мрън, Врън
песента си: врън-мрън-дрън…
И тъй до мръкнало навън.
От хлопатар дочу се звън,
но те не мислеха за сън
със своето врън-мрън-дрън…
Дълъг сън обича пън.
Но те нали не са? Сакън!
Това бяха три балончета,
големи като малки слончета,
долетели от балкончета
да си поиграят с кончета.
Макар и само върху клончета.
От всеки полъх правят скок
и скачат тъй - от трън на глог
да си пеят: врън-мрън-дрън,
с подскоци и от глог на трън.
В стил рапърски: мрън и дрън…
Задуха силен вятър и тогаз
дочуха се гърмежи с пляс!…
Изгърмяха Дрън, Мрън, Врън.
И вече балони няма вън.
Убол се всеки бе на трън.
СМЯХ
Хе-хе, хо-хо, хи-хи, ха-ха
гонят всякаква уплаха.
А имаш ли си своя стряха,
чуваш хо-хо, хи-хи, ха-ха…
Там където има смях,
няма злоба, завист, страх.
Всеки гледа с поглед плах
там, където няма смях.
Хе-хе, хо-хо, хи-хи, ха-ха
гонят всякаква уплаха.
А имаш ли си своя стряха,
чуваш хо-хо, хи-хи, ха-ха…
ВРАНА ОТ МОНТАНА
Аз съм Врана от Монтана,
огорчена съм горкана,
сякаш съм пила отзарана
шишета със горчив сироп.
Стреляли са ме с бердана,
с ловна пушка, даже с топ.
Га-га! Га-Га!
И преди, и сега.
И сега, и преди
все беди, беди, беди…
И преди, и сега.
Га-га! Га-га!
Имам пръстен, имам шина,
имам люта рана.
Куп пера и перушина
загубих при прехрана.
И това е по причина,
че един хлапак ме хвана…
Га-га! Га-га!
И преди, и сега.
И сега, и преди
все беди, беди, беди…
И преди, и сега.
Га-га! Га-га!
Знае се от всички врани
че при остри свади,
врана друга врана брани
и може око да извади…
От никого не сме разбрани
и от това ни се га-га-гади…
Га-га! Га-га!
И преди, и сега.
И сега, и преди
кой може да ни победи?
И преди, и сега.
Га-га! Га-га!
Във гори и по ливади,
щом гарга се покаже
враната око не вади
и на гарга даже…
Летим в ята и в бригади
всеки враг да накажем…
Га-га! Га-га!
И преди, и сега.
И сега, и преди
кой може да ни победи?
И преди, и сега.
Га-га! Га-га!
ТРИО
Тази сутрин, рано-рано,
сънено и неразбрано,
гарга, сврака и кадънка
от орех, драка и от трънка
се опитваха във трио
да изпеят „О, соле мио!”
като Лучано Павароти,
без да знаят текст и ноти.
И в гората чак до зрак
чуваше се грозен грак.
След тях магаре зарева
с високо вдигната глава:
- Ъа-ъа-ъа! -
Що за песен е това?! -
Изпоплаши всичко живо…
От този рев и без словата
пожълтя в миг тревата.
Така във старата гора
тогава никой не разбра,
че не пееше фалшиво
само малката кадънка.
Но я чу в онази трънка
славеят и от тогаз
пее сутрин във захлас
този кратък текст и лесен:
само висок и силен глас
не е достатъчен за песен…
ГАРВАН И ВРАБЕЦ
Гарван грачи на круша
и цяло село него слуша:
- Га-га-га! Га-га-га! -
Всички вижте ме сега!
Имам нов костюм модерен
и официален, че е черен
и по моя мярка мерен…
От най-прочута марка
и сега ми е по мярка…
Ще отида с него в парка. -
И пред мен да не се мярка
всяка пъстра важна птица
от поле и от горица
с едра и с дребна шарка!…
Това дочу един Врабец,
голям храбрец, но и певец,
с костюм без шарки - много сив,
но въпреки това - красив.
И отблизо само рече:
- Омръзнал си на всички вече
със своите хвалби големи
по всички наши птичи теми,
а и по душа си черен… -
И не бъди тъй самоуверен,
че си певец със глас красив.
Ти си просто най-креслив.
И с костюм, и без костюм,
можеш да вдигаш само шум…
Поука:
До днес от певците всеки помни,
че най-талантливите са скромни.
ДОМАШНА ОПЕРА
Ре-сол, ла-ре-ла-си-си-си,
си-до-ла-си-ла-сол,
ла-си-си, ла-си-си,
сол-ла-ла-ре…
И добър певец
да не си-си-си,
и да не пееш в си-бемол,
и да си-си-си
със слаб гласец,
всеки ще се съгласи-си-си
и стаята ще огласи-си-си
с „Браво!”, „Браво!”, „Бис!”,
„Мерси-си-си!”,
щом не ре-ре-ре-веш
като ма-га-га-ре,
а като добър артист
пееш: сол-ла-ла-ре…
ПАПУНЯК
Той на всички е познат,
много пъстър, качулат.
Сякаш картина оживяла.
Ще кажеш, че е брат
или роднина с папагала.
И сред кукувича прежда,
все тревожно се оглежда,
между лапад и коприва,
да търси обич и надежда.
И от погледи се скрива.
Казват му циганско петле.
Но в ширналото се поле
не само за това го бива -
да пърха волно със криле,
намерил лапад и коприва.
Не чакайте дъга след дъжд.
За нас ще грейне изведнъж
като многоцветна дъга сега
и над разцъфналата ръж
ще лети, лети дъга…
ПРИЛИКА
Навярно ще се съгласите,
а може и да не сте съгласни,
че за нас пчелите и осите
при беда са еднакво опасни.
Какво до болка ги е приближило,
което ни подсказва, че нали
като стършелите имат остро жило,
от което ни боли. И пак боли…
Приличат си - не ходят в дрипи,
а в еднакви жълто-черни гами
имат едни и същи спортни екипи,
такива комбинезони, че и пижами.
И навярно ще се съгласите,
че от насекомите, за наш късмет,
единствено и само пчелите
ни дават щедро дъхав мед.
С приликата едва ли ще се съгласите
между насекоми, птици, животни…
Но само на мравките приличат пчелите
по това, че като тях са работни.
Тези думи със сигурност не допадат
на лакомниците, заети със своя обяд,
каквито са пчелоядът и мравоядът.
И за приликата между тях ме е яд.
ГОРСКИТЕ ЖИВОТНИ
Ледените зимни ветри
да си се гонят километри.
И фъртуни, хали, бури
нека вилнеят като щури.
Срещу нападките им груби
има хралупи и коруби.
Е, някой може да се цупи
за по-широкички хралупи,
но и във тесните добре е,
че са по-топли и не вее…
Спокойно спи се. И по-сладко.
Както при мама и при татко.
И не бива никой да се муси,
че животните са с кожуси…
Макар да не са вносна марка,
но са си техни.
И са им винаги по мярка…
ЧАКАЛИ
В гората вият снежни хали.
Воят усилва го вой на чакали,
защото гората те имат за своя
и не понасят на халите воя.
Чакалите чакат навярно похвали,
но някой едва ли ще хвали чакали,
че в горските дебри скрит във мрака,
всеки чакал е навикнал да чака
не само Коледа - празника ярък…
Чакалите чакат своя подарък.
Техен единствен подарък е мракът.
И затова търпеливо чакалите чакат…
Но никой от тях не очаква играчка,
а тайно причакват чуждата плячка,
за да се втурнат с по-бърза крачка
към всяка безпомощна жертва и плачка.
И вият в нощта, и всеки проплаква,
че не се случва това, което очаква.
А когато, все пак, то се случи накрая -
от радост като кучета чакалите лаят…
Но на чакал щом се сбъдне меракът -
друг чакал чакалите изобщо не чакат…
ГРИЗАЧИ
До последната огризка
всеки гризач сладко гризка
и до последната обелка -
мишка, заек, рунтавелка…
Бадем и орех до черупка
всеки крие в свойта дупка
и трупа там, като в дрешник -
жълъд, кестен или лешник…
Всеки носи, мъкне, влачи
за чест на родните гризачи
и зъбите им остроръби.
И от реклами ни се зъби.
Вече съм на шест години.
Вафли, солети и гризини
гризкам, но това не значи,
че съм реклама на гризачи.
Вчера, както бях си гладна,
в устата преден зъб ми падна -
дори без болка и без плач.
И от днес не съм гризач.
НАСЛАДА
Когато се возят в лади и в шкоди
или
в коли
подобни породи -
Пепи и Гошо все виждат несгоди:
ту седалките твърди,
ту гумите меки,
ту спирачките скърцат
пред пешеходни пътеки…
Изобщо не били
коли
за рали.
И направо от склад
купих „Фиат”.
А да се возиш в нов „Фиат”
си е направо
голям благодат:
седалките меки,
гумите твърди -
всичко е
както трябва да бъде.
Вози ни бързо, удобно, приятно
до където поискаме,
че и обратно.
И цвили по пътя, радостно цвили…
Едва му удържам
конските сили,
че пред бензиностанция
нито знаците спазва,
нито дистанция,
за да нахълта
и с бензин лакомо
да се нагълта.
И на Пепи и Гошо казвам с яд:
- Това му е лошото
на този
„Фиат”,
че иска през ден
от парите за шоколада
за него да харча
и после ни вози
с голяма наслада.
Ей този момент
малко нагарча.
ХАП
При простуда и грип,
против гърлобол,
кашлица, хрип
в лято и зима
срещу болести има
хапчета бол.
Болестта не е страшна
и от всяка аптека,
дори и домашна,
лека-полека
оздравява човека
и на всички ще каже,
че тя може даже
да се нарича ХАПтека.
ДВОРНО КУЧЕ
Породата ми не е вълча,
но мога сам да се опълча
на вълци, лисици и чакали…
Хищниците правя на парцали.
Ауууу! Ауууу! Ав!
Нали съм прав.
Здравите зъби, здравата челюст
и другарството дават ми смелост
да се зъбя и ръмжа
срещу всяка измама и всяка лъжа.
И да лая, да лая, да лая
срещу злото начаса.
Може да се изгубя накрая,
но не си губя гласа…
Ауууу! Ауууу! Ав!
Нали съм прав.
РОБОТ И КОТЕ
Едната бота
на робота
е като ютия.
А пък другата му бота -
някаква кутия
от тия
със направа твърда.
И когато се размърда
между някоя
неприбрана книжка
и играчка -
на всяка крачка
със въздишка
на тях им се гади,
че с единият си крак ги мачка,
а със другият ги глади
и им казва: - Здрасти!
- Ей, роботе, -
каза му игривото коте, -
ще те разглобя на части…
ВОДНО КОНЧЕ
Водното конче макар,
че прилича на гигантски комар,
не хапе като кръвожаден звяр,
но и не пасе трева.
И не пръхти, нито цвили,
като сухоземните коне и кобили.
Знае само това -
над реките и езерата
да кръжи.
И да ходи по водата
може,
че и върху нея да си лежи.
Но защо, мили Боже,
когато
другите коне и кобили,
не жалят сили
да се срещат свободно,
нашето конче водно,
каца само на храст или клонче
и никога не е срещало
морско конче
родно?
Нали и то е водно…
Така е, защото
от много години
да мислим кара ни,
че така се държат в обществото,
защото са скарани
и сърдити близки роднини.
ПЕСЕН ЗА АФРИКА
Судан, Етиопия, Кения, Чад,
Камерун, Ангола, Сенегал, Мозамбик…
Африка! Африка! Свят непознат!
Африка! Африка! Непознат материк!
Живеят на Африка в зелените дебри
лъвове, тигри, носорози и зебри.
Между слонове, пуми, папагали, жирафи,
зоолози се срещат и географи.
Денем и нощем на Африка вятъра,
когато си иска прекосява екватора.
И е нещо като нашия луд развигор,
но живее си само там - в Еквадор,
където сред палми, лиани и баобаби
скачат маймуни и тропически жаби.
Реките на Африка дълбоко са скрили
хипопотами и безброй крокодили…
Там сред пустини и джунгли вековни
живот си живеят змиите отровни.
Живот си живеят мухи, скорпиони
в джунглата дива с жестоки закони,
че със пустинята и джунглата дива
злото най-лесно отдавна се слива.
ЗЛО
Обичат всички пепелянки
да извиват своя гръб
на топли слънчеви полянки
с отрова скрита в своя зъб.
Усоето пък за какво е,
щом не е сянка за разбойници?
Усоето не е усое,
ако няма там усойници.
И на слънце, и на сянка,
с отровни зъби, зли езици,
усойница и пепелянка
убиват всички пойни птици.
Всички змии са повлекани.
Имат раздвоен език.
Никой за нищо не ги кани,
че те са дяволски камшик.
Змията ту е колело,
ту е лъскава подкова.
И като всяко земно зло,
носи в себе си отрова.
Радва се на всяка скръб,
смее се на всяка мъка.
Злото има змийски зъб.
И в душите с него бърка.
Зло са думите оловни.
Зло са думи - змийски зъби.
И те са много по-отровни
от дракони, змии и гъби…
