Христина Комаревска

***
Нищо не минава без следа.
И щастливите ни мигове
дълбаят бръчки.
И монетата е с две лица,
знаците по Пътя като бумеранг
се връщат.
Слепи сме за простите неща.
Щом го разберем,
е вече късно.
В най-сияйната усмивка
спотаява се тъга,
сетивата никога не лъжат.
Как посоката да променя
и съдбата да подскаже нещо.
Може да е шепот, вятър лих,
щорм след лятото горещо.
Утре може и да разбера.
Времето сезоните прелистя.
Чудо с топла кръв е любовта,
за циниците е одалиска.

В ПРОСЪНИЦА

Дъждът избърза или закъсня.
Сезоните обърнаха реда си.
В просъница потъвам в тишина,
след свирката на влак,
потеглил в неизвестни коловози.
Обърках се и аз. Кап-кап. Сълзи ли са?
Момче ли си играе или е момиче?
Залива ме тъга и смях.
На границата на съня
редува ролите да мрази и обича.

ТЪГА

триптих

1.
Премислям и претеглям моята тъга:
ту видима като дамга на хълбок,
или спасителна като вода
в човчицата на врабец
през лятото от жар пресъхнала.
Понякога е сладка - манов мед
от спомени събран и скътан.
Да пия чай от бял равнец,
да ме лекува зиме.

Усещам я дори когато спя,
остра и невидима отляво.
Задържам дъх и пулс да разбера
какво си шепне с гостите отгоре.

2.
Тъга, тъга… Внезапен дъжд,
по-чист от детската сълза,
понякога и пакостлив:
размива есенните багрила,
посипва с щедри шепи злато дървесата -
на короната високо,
по листата в полета им към земята
- пиета и лек.

3.
На глътчици отпивам моята тъга.
Пречиства ме и ставам друга, по-добра.
Какво да искам повече, щом зная,
къде е изворът на живата вода.

***
Да можех да се върна в младостта,
като Наташа безметежно да танцувам.
Годините пред мен да са мираж,
а аз, невинна, безнадеждно влюбена.
Да мога да подскоча на крака,
високо в небесата и надникна
как е устроен там света,
или е най-красивата енигма.
Да чуя ангелската тишина
покоят в мене да проникне -
да се прегърна с моята съдба,
с вяра, че ще се завърна.

***
Ставам все по-добра. Неусетно.
Чудо нечакано - слънце и дъжд.
Като морето съм - прилив и отлив,
с дом на небето и на твърда земя.
Помня всичко от другото време,
имат заветите още цена.
Радвам се бурно, после тихо тъгувам.
Тук съм и другаде. Все по-добра.