ЛЯТО
ЛЯТО
Край черний път изправени кръстци от снопи
молитвено мълчат. Захожда
денят в пожарни планини и бавно тука
умората се веч разхожда.
В мерата облак прах се вдига и не пада…
Една реката леко диша.
И цялата земя за жертвените рожби
под топлото небе въздиша.
Вред морници с ръце напукани пак хляба
днес ще разчупят под звездите,
а на софрата плаха вощеница пътя
ще осветлява на трохите.
И пак ще се търкулне месецът нащърбен,
ще спре над спящи и над будни;
и нови приказки сега той ще научи
за хората и мъките им чудни…
ЗЕЛЕНИТЕ НИВИ
Непрестанно целувайте земята.
Достоевски
Лежа на синура и аз целувам
трептящий изумруд на свежи класове.
Душата ми е късче от простора,
сред който пак се гонят гласове.
И никой, никой като че не бърза. -
По-бавно ли земята стара се върти?
Денят днес дверите си ще затвори,
последний гост щом млъкне, отлети.
Лежа на синура и пак целувам
трептящий изумруд на свежи класове;
притискам се с любов аз до земята,
а горе пък безкрая ме зове…
———————–
„Вестник на вестниците”, брой 11, 14 април 1935 г.
