Георги Майоров

Склонността на Екатерина Данчева към изследователската дейност личи от публицистичната й книга „Напразно ли живях” („Имко”, Пазарджик, 1999) и от литературната критика в книгата „Автори и книги” (2009).

Първата книга е опит за литературен портрет на баща й - Атанас Терзиев. Той е завършил само основно образование - 7-и клас, но упорито се самообразова, разгръща обществена дейност, става и кмет на Пещера.

Но и това не уталожва неговия градивен порив да отдаде всичко на скъпото отечество и се изявява и като писател.

Екатерина Данчева проучва документи и запазени сведения за него, записва спомени на близки и познати на баща й. Проученото излива в топло изразени очерци за целия му съзнателен живот, през който неговото семейство с Мария Солова се сдобива с три деца - двете щерки Екатерина и Димитрина и син Христо.

Авторката изследва още родословието на фамилията Терзиеви и разгръща подробна схема на родословното дърво и описание на следствените връзки.

Радостен е фактът, че това е извършено още в зората на нашата сляпа демокрация, а едва днес разединеното ни общество изпитва остър глад за подобни паметни изследвания и извика за противоборство краеведската и родословската литература. А това е много красива черта в образа на тази писателка.

Краеведието и родословието придобиват изключително голямо значение именно днес, когато през отворените граници свободно препуска модното увлечение да се влеем в океана на безличието. Там ще получим кредита за щастие, който скъпо ще надплатим, без да сме го постигнали.

Екатерина Данчева не иска да останем без корените си и родословното ни българско дърво да изсъхне без да е отдало свидния си плод. Затова впряга усилията на своето перо в святото задължение да не допуснем обезбългаряването на България.

Втората част на книгата съдържа литературните опити на баща ? през годините на отрудения му духовен живот - стихове и поеми, миниатюри, разкази, откъси от повест и роман, пътеписа „Пътни бележки до Париж и обратно” и спомени за заслужили близки хора. Затрогващо е представена художествената самодейност през онова отминало време.

Този възкресен живот на Атанас Терзиев наистина не е изтекъл напразно и със сполучливо намереното заглавие от авторката. Още по-важно обаче е друго - доказва как да милеем за всяко изписано с българските свети букви родно съчинение.

В тази или друга посока това също е принос за оформяне на правдивия образ на българина и следва също да се цени.

Третата книга на Екатерина Данчева, която имах възможност да опозная е „Автори и книги” (2009). За отбелязване е, че редактор е Наташа Манолова.

Издател на част от коментираните книги е списание „Родопско слово” на журналиста, той и писател, Илия Зоински, мой съученик от чепеларската гимназия.

Това приятно ме изненада, защото познавам добре творчеството на Илия от село Върбово, където е родена и именитата родопска певица Бойка Присадова. Но и други издателства са съпричастни към труда на много от неизвестните автори.

Екатерина Данчева години наред оглавява литературния клуб „Искра” към читалище „Развитие” в град Пещера и със своите отзиви и представяния на авторите въздига техния творчески дух.

Това са малко известни родопски и други писатели, представянето на които „пред обществеността на града се превръщаха в истински празници” - отбелязва авторката.

Примерно Стоянка Динева е представяна четири пъти, а Павлина Димитрова - Танкинова - два пъти.

Редят се още имената на Минка Халачева - Гемиева, Стоянка Томчева, Пенка Хамамджиева и Теофана Текелиева, всички от Пещера; Продрум Димов, Георги Станков и Костадин Ваклев от Пазарджик; Мария Везева от Ракитово, Ангел Горанов от Велинград, Иван Игнатов от Смилец, Георги Балабанов от Варвара.

Отделно в литературната антология „Под сянката на стария кавак” са коментирани Атанас Терзиев и Георги Ганчев от Пещера и Иван Йотов от Пазарджик.

Това са десетки имена, които биха си останали съвсем неизвестни, ако чувствителното перо на Екатерина Данчева не ги беше припознало и огласило като ревностни труженици на българския градивен дух.