Емануил Мутафов

„По светите места” - от Коста Траянов, 1929 г.

Това е една малка книга, току-що излязла от печат. Тя е написана с онази вдъхновеност, която може да се подхрани само от една непредубедена душа.

Свети са за нея ония места, които свидетелствуват за материалната култура на нашия народ - Плиска, Мадара и Преслав.

„Някога те били сърцето на България, а днес са само жалки останки от минало величие. Обаче, и сега над тях витае духът на нашите прадеди.” (К. Т.)

Един младеж, който гледа на миналото като стимул за прогрес, е посетил Плиска, Мадара и Преслав през месец май 1929 година.

Останките от палатите и църквите на величавото ни минало извикват във въображението на автора картини, които будят гордото му чувство на българин, потомък на народ, който е създал своя култура, за да импонира пред света с права за благатко съществувание.

Ние сме народ и трябва тези свети места да ни привличат на поклонение, понеже там ще намери душата на българина опора за вярата в собствените му сили.

Мощта на онази епоха, когато българинът е закрепил своето съществувание и създал опората на своето бъдеще, младият автор е прочувствувал, та впечатленията му са излени в един елегантен стил, който униса читателя във виденията, които К. Траянов, в своя унес, видял над Преслав, Мадара и Плиска.

Четецът преценява радостите на автора, но се буди у него и желание да литне по ония пътеки, по които се е движел той, та негли и той види разказаното от К. Траянов.

По тия свети места трябва да се търси нашата младеж. Там тя ще намери себе си и силите, които ще я издигнат за светла бъднина.

Ето защо книжката на К. Траянов трябва не само да се прочете от всички българи, но в душата на всички да проникне горещия позив на автора на „По светите места”, за да бъдат те посетени и превърнати на места за поклонението на целия български народ.

Но ще ли да видим нашият народ да се стича на поклонение и по други места, които са люлка на просветата ни?

- Охрид, Вардарската долина!..

Надеждата подхранвана от Плиска, Мадара и Преслав ще бъде озарена, когато млади българи като К. Траянов видят величието на миналото ни, за да се изгради благатката бъднина на общата Родина.

———————-

в. „Студентска дума”, Варна, год, II бр. 3, 26 декември 1929 г.