БЪЛГАРСКИЯТ ХАНААН
Всеки народ има своя Ханаан, своята обетована земя, която е люлка на неговите духовни ценности и национални достояния.
Той се стреми към нея, защото тя е източник на неизчерпаеми сили, живата връзка между минало и бъдеще, съкровищница, в която се пазят най-богатите му заложби.
Народите чувствуват това и някаква тайнствена, непреодолима сила ги тласка към техните обречени земи.
В своя устрем, за да се приобщят със своята обетована земя, за да бъдат едно духовно цяло, те не знаят прегради, не мерят цената на никоя жертва, защото това е за тях въпрос на живот и смърт.
Да се отрекат - значи да се отрекат от себе си. Българският Ханаан, нашата обетована земя е Македония.
Македония е люлка на българщината. Тук, преди десет века, двамата равноапостоли сътвориха българската книга. Създадоха оная спойка, която обедини в едно духовно цяло народа ни.
Те създадоха оная неразривна връзка, която както в миналото, така и днес обединяваше и обединява българите от всички краища на нашето отечество.
Делото на Св. Св. Кирила и Методия бе продължено от апостолската работа на Св. Климента Охридски.
Той посвети целия си живот на служба на народа си. Със своите денонощни усилия, като пишеше книги и проповядваше, с хилядите си ученици той създаде от Македония една крепост на българското съзнание и дух, един истински светилник на българщината. Той гря през вековете, не угасна през много бурни години, свети и днес.
Първите искри, които озариха тъмния небосклон на робството в миналото, изхвръкнаха също от Македония. Зовът на отца Паисия се отекна в сърцата на нашите прадеди.
И искрите се разгоряха в стихийния пожар на възраждането.
В полите на Шар преди повече от един век Кирил Пейчинович и Йоаким Кърчовски писаха „на прост български език”.
В Солун, тъкмо преди сто години, в 1834 година, дойранчанинът Теодоси Синаитски отвори първата българска печатница.
А в 1829 година това бяха скопяни, които издигнаха знамето на борба за българска черква и училище.
Примерът на скопяни бе последван преди всичко от македонските българи, за да бъде подет и от другите им сънародници.
И следват един след друг радетелите за българска книга и училище - и Райко Жинзифов, и Йордан Джинот от Велес, и братя Миладинови, и Григор Пърличев, и други, цял легион.
В епохата на възраждането Македония живя с болките и горе с възторга и надеждите на целокупния български народ. Тя винаги е била начело на всички културни начинания, на всички прояви на българския дух.
Ето защо любовта към Македония е легнала така дълбоко във всяко българско сърце, нейната участ ни вълнува и тревожи.
Тя е съкровищница на всички национални достояния, там е горял, гори и днес огънят по онова, що е най-съкровено в душата на българина - обичта към езика му, към песните му, към свободата.
Затова тя е нашата обетована земя.
И както някога синовете на Израиля седяха край бреговете на реките вавилонски и спомняха своята загубена родина и си даваха обет никога да не я забравят, така и всеки българин трябва да се закълне в сърцето си, че няма да забрави своята обетована земя, че в душата му никога не ще угасне стремежът за духовна общност с българския Ханаан.
——————————
в. „Македонско слово”, брой № 1, 22.09.1934 г.
