Анастас Примовски

Българският народ през робството прояви небивала твърдина по запазване своята народност, бит и нрави.

Най-типичната черта на славянството - скритата, пасивна съпротива се прояви и у българите, през време на робството.

Нито ятаганът на политическия господар, нито коварните заблуди и домогвания на духовния владетел можаха да сломят народностното чувство у българина.

Хайдути, хъшове и воеводи с кремъклии и пищови, приютени из родния балкан и чужбина, просветители със слово и перо, българката с песен над рожба, селянинът и работникът със свойте сечива в ръка, бабите с юначните си приказки, които разправяли на внучета и правнучета, запазиха своята народност и не позволиха да oтпадне народното самочувство.

Безспорно за това наше оцеляване има и други причини, които и сега съществуват. Българският народ винаги е намирал нравствена опора в лицето на Русия.

През непосилното робско време от поколение на поколение, от уста на уста, се шепнело, че „Дядо Иван ке дойде”.

И не закъсня това идване на дядо Иван.

Дойде руско-турската война, която донесе и свободата на България. От векове насам съществува искрена обич и привързаност между руският и българският народи.

Но не винаги това искрено чувство на обич и привързаност между двата братски народа е вървяло по права линия. Имало е завои. Но не по вина на народите, а по вина на ръководниците им.

И през свободния си живот българският народ не отвърна глава от своя брат-освободител. Никоя друга литература и култура не са намирали такъв топъл прием, както руската култура и литератуpaта.

Днес светът е обезумял. Въздухът трепери от гранатите и бомбите. Малките държави една по една чезнат. Рушат се идоли и догми. Треперят престоли. Ще рухнат и всички изкуствени съюзи между държавите, за да настъпи истинският мир и съюз между народите, жадуван от човечеството.

Българският народ е с твърдата вяра, че едничката държава, която бди и пази за истинския мир между народите, ще бди и над малкия, но работлив и мирен наш народ, защото една и съща кръв блика, едно и също сърце тупти в двата братски народи.

——————-

(Из цензурираните страници на в. „Родопска мисъл” г. IX, бр. 5-6 от 25 ноември 1940 год.)

———————————————

в. „Родопска мисъл”, г. XI, бр. 5-6, 15 октомври 1946 г.