Ценко Цветанов

Има едни чудни прозорци, през които можем да видим всичко, каквото пожелаем.

Те ни разкриват вратите на чудния приказен свят, отвеждат ни в най-далечните страни, в бездънните морета и океани, в безкрайното небе - при облаците, звездите и слънцето.

През тях ние виждаме какви са били хората и как са живели преди стотици и хиляди години и какви ще бъдат след още толкова стотици и хиляди години.

Всичко най-хубаво, светло и добро в живота, било преди много години и сега, ние можем да видим през тия чудни прозорци.

Трябва само да застанем пред тях, да ги разтворим и да гледаме.

Сещате ли се кои са тия чудни прозорци?

Това са книгите.

Те са тия чудни прозорци, които ни разкриват всичко, каквото пожелаем. Малките и големи разноцветни книги, към които ние не винаги се отнасяме с достатъчно уважение и любов.

А колко много сме им длъжни!

Ако нямаше книги, ние щяхме да бъдем като слепци.

Книгите ни отварят очите. Който чете - той много знае. Той става умен, добър и силен.

Колкото повече книги прочетем, толкова по-богати ставаме, но не с пари и имот, а с разум и сърце. В книгите е скрито най-голямото богатство.

Но, затова пък, ние трябва да обичаме и уважаваме книгите.

Да се отнасяме с тях, като с наши най-добри приятели. Да ги пазим чисти и здрави.

И главно: да ги четем.

———————–

сп. „Свят”, г. II, кн. 2, Пловдив, ноември 1932 г.