Александър Гочев

Mного западни политици от години говорят за деструктивни сили, които рушат т. нар. Световния ред построен на правила. Това е явна манипулация свързана с нещо много реално и много елементарно: днес сме свидетели на разрушаване на икономическия  модел на който почива този Световен ред.

Разрушаването на този икономически модел е обективен процес, който не може да бъде спрян. Всички държавни ръководители и политици, които са били отговорни и които днес са отговорни за този модел, са били и са длъжни да поставят на обсъждане този проблем. За най-голяма изненада  гробовно мълчание  цари по този въпрос вече  повече от двадесет години. Това е и причината тези индивиди да носят персоналната отговорност за днешното положение Тъй като персонална отговорност никой не иска да поеме, тези деятели са сериозно заети да търсят виновници. Това създава деструктивна атмосфера в която никой не се наема да обсъжда реалните проблеми пред които е изправен света.

Световен ред основан на правила не може да съществува извън приетия за него икономически модел (Бретънуудски модел - създаден през 1944). Този модел има за цел да осигурява доларови инвестиции. Днес моделът е в криза и вместо да осигурява доларови инвестиции предизвиква отток на капитала. Пример - Япония: през последните няколко години притокът е  400 милиарда долара, а оттокът е 2 трилиона.

Днес вече ресурсът за поддържане на споменатия Световен ред базиращ се на  международната доларова система започва да пресъхва. Тази система финансово се поддържа от САЩ като нарастването на разходите за поддръжка може да се види по това как се мени приноса на икономиката на САЩ в световната икономика: от 52% през 1944 до 14-18% днес. За пример само, частта на икономиката на СССР от световната в края на 1980-те години е била 24%.

Резултатът е, че днес няма ресурс да се поддържа тази система. В момента в САЩ има борба между два лагера с формални политически лидери Байдън  и Тръмп. Лагерът на Байдън се стреми на всяка цена да запази световната доларова система дори с цената на окончателното разрушаване на реалния сектор на американската икономика. Програмата на лагера с лидер Тръмп предвижда възстановяване на американския реален сектор за сметка на разрушаване на световната доларова система. Този конфликт неизбежно се разпространява и извън САЩ по същите разделителни линии - други сценарии няма.

Наивно е да се смята, че международната доларова система ще може да просъществува още 10-15 години, от което следва, че трябва да се търсят алтернативни варианти. Ключов момент в световния финансово-икономически живот днес се явява пълното отсъствие в публичното поле на дискусия относно алтернативни варианти. Ако този проблем не се реши, при очакван крах на американския финансов пазар (очаквано по-силен от този през 2008),  последствията ще сварят всички неподготвени.

Целият ръст на този финансов пазар през последните месеци се осъществява от 7 компании като 30% от този ръст се пада само на една компания. В историята няма подобен случай икономиката на САЩ да се крепи на върха на такава една една финансова игла. Ако такъв крах се случи то всички вторични финансови пазари, включително този за криптовалута (bitcoins) , ще променят своята конфигурация (обем, активи и влияние). Работата е там, че дискусия в публичното пространство по алтернативни варианти не се допуска, което е и принципиална грешка.

Eто и няколко фундаментални въпроса оставени без внимание:

- Какъв е необходимия обем инвестиции в световната икономика?

- Какъв обем инвестиции и в каква валута може да обезпечи световната икономика след 5 години имайки предвид наличието на балон на американския фондов пазар при положение, че има спад на американската икономика; балон надут само на базата на очаквания и доларова емисия?

- Кои са тези валути, които могат да осигурят инвестиционен ресурс на основа емисия за световната икономика?

През последните два президентски мандата в САЩ имаше две алтернативни политически програми за  решаване на горния проблем -  и двете нереализирани: “Да направим Америка отново велика” на Тръмп за реиндустриализация на САЩ и тази на Байдън с лозунга “Да се върнем назад за да бъде както при Обама”.

Последни статистики показват, че разходите на американските семейства рязко намаляват, което означава спад на жизненото равнище и то точно преди президентските избори!!! Ако покупателната способност на гражданите се стимулира чрез предоставяне на заеми с напечатани нови долари, каквато е стандартната  неолиберална процедура, то инфлацията ще започне моментално да расте (само след седмица, от 3 на 10% -  по данни на американския гуру Лари Съмърс от март 2024, бивш финансов министър и президент на Харвардския университет).

Проблемът не е и намирането на нов кандидат вместо Байдън, особено след представянето му на дебата с Тръмп. Човек ще се намери. Проблемът е какъв политически проект ще представи този нов кандидат на демократите за предотвратяване на задаващата се глобална неолиберална икономическа и политическа катастрофа. Такъв проект демократите нямат. Републиканците също нямат, имат само някои идеи за САЩ, които се оказаха под въпрос по време на президентството на Тръмп.

Продължаващата подкрепа на кандидатурата на Байдън след широко дискутирания му провал в дебатите с Тръмп се дължи на чисто психологически съображения и надежди, подобни на тези по време на последните години на Брежнев: “Докато той е жив и на поста си всичко ще е добре и по старому, няма нужда нищо особено да се прави.”

Днес хората, отговорни за прилагането на Правилата за управление на света, губят възможност както за контрол така и за обезпечаване на прилагането им. Свеждането на контрола само до силов контрол (санкции и военна намеса) е индикация за криза в системата и най-тривиална  демонстрация на слабост. Неизбежната гибел на американската доларова империя напомня много тази на съветската.

В резултат тези, които са наясно, че нещо трябва да се направи,  оформят две големи групи:

- Първата се занимава с това как да се даде заден ход като се стараят да обвинят този или онзи, че разрушават това или онова т.е. става дума за абсолютно деструктивна позиция. Опити да се укрепи здание с прогнили основи без ремонт на тези основи е безсмислено.

- Втората група се опитва да формулира нови правила, което само по себе си е много интересно. Бедата е там, че е необходим ресурс за да могат тези нови правила да се осъществят. Никой не дава отговор на въпроса какъв е този ресурс и кой ще формулира новите правила.

Основна задача днес е да се определят кои са тези политически субекти, които ще имат правото да обсъждат тези нови световни правила. Грубо казано, трябва да се разбере кой има правото да седне на масата на т. нар. Нова Ялтенска конференция (Ялтенската конференция през февруари 1945 включва  трите основни държави от Антихитлеристката коалиция,  САЩ, Великобритания и СССР. Провежда се в двореца Ливадия, близо до Ялта, Крим.)  Ако не ви  харесва името на конференцията може да го замените с “Нов Виенски конгрес” или с “Нова Вестфалска конференция”.  Кои са тези сили, чиито представители ще определят нови модели и правилата по които те ще работят? За съжаление,  тази тема е абсолютно закрита за дискусия - има наложено табу.

Обединен Запад и Световен Елит

Обединеният Запад включва   група страни с единна неолиберална идеология. Той е създаден след 1945 година за борба с СССР и социалистическата система. След разпада на СССР нарастват и вътрешните противоречия в този блок главно поради нереализираното очакване, че отсега нататък всичко ще е “цветя и рози”.

Бретънуудската система, която съществува и днес, е система за контрол над световните финанси и концентрация на световните ресурси чрез институции с главен координатор Федералната резервна система на САЩ (печатницата на доларите) и подопечни структури: Световната банка,  Международният валутен фонд, Световната търговска организация и др.  Кризата днес се определя от факта, че поддържането на тази система изисква средства по-големи от печалбата, която тя носи като  алтернативен ресурс от такъв мащаб просто няма. Тя се руши сама и няма нужда от външна намеса за ускоряване на този процес. Намеса отвън за борба с нея или с цел конкуренция може да ви донесе само проблеми чисто и просто защото става дума за борба с финансов гигант.

Същността на Бретънуудската система е следната: световните инвестиционни ресурси могат да бъдат само доларови т.е. отделните държави могат да печатат национална валута не повече от доларовите резерви които притежават. Още,  за да се получи банков кредит с нисък процент е необходимо съответния клиент да има  висок рейтинг, който се определя от агенции афилирани с бретънуудските структури. За да имате висок рейтинг е необходимо да имате правилно аудиторско заключение, което се изготвя  от компании принадлежащи на същата система. Това е и механизма за тотален контрол над икономиката на отделните държави. Пример: САЩ се съгласяват Саудитска Арабия да повиши цената на нефта само след като се изпълни условието получените печалби да се използуват за закупуване на американски ценни книжа.

Днес този модел вече се руши и в САЩ започва икономическа  криза подобна на тази през 1930-те години (великата депресия). Разликата е, че тогава кризата се е развивала по дефлационен модел и е траела 3 години, а днес  кризата върви по по-бавен, инфлационен модел. Така, започналата  преди 3 години криза се очаква да продължава още от 3 до 5 години. След това световната икономика ще бъде вече друга - без  Pax Americana. Причини от този род са в основата на противоречия обхванали Колективния Запад.

Например, днес за никого не са тайна противоречията между САЩ и Великобритания  демонстрирани напоследък с куп нови проблеми за американците. Великобритания, която вече няма даже морски флот, работи срещу САЩ, Русия  и други противници главно чрез силно развита агентурна мрежа. Последен пример е войната на Израел в Газа,  инициирана  от командоси на Хамас тренирани от британски инструктори като американците са принудени директно да помагат на Израел. Блокирането на САЩ в Близкия Изток изглежда все по-сериозно с въвличането на Ливан и Иран в конфликта в Газа. Това неимоверно пречи на прехвърлянето на американски войски и кораби към Югоизточна Азия за силово завладяване на нови пазари за американски стоки с оглед да се преодолее кризата в американската  икономика - индустриална стагнация, която не може да се копира за сметка на пренаситения със стоки американски вътрешен пазар.

От своя страна Англия прави всичко възможно да блокира изтеглянето на американски войски от Европа и Близкия Изток  блокирайки единствено възможното решение на този неотложен американски проблем чрез силово изместване на Китай от пазарите на Югоизточна Азия. Известно е, че САЩ имат капацитет само за една голяма война или за няколко по-малки.

Главна цел на Великобритания е да установи командно влияние върху част от Западна Европа (Португалия, Испания, Франция, Бенилюкс и поне част от Германия) за да може да претендира да бъде един от главните  играчи в световната политика. На практика  става дума за разпад на Евросъюза, от който британците своевременно излязоха. ЕС днес се тресе от противоречия благодарение на военната операция на Русия в Украйна. Главно става дума за разпад на икономическата система на ЕС по координатата на енергията: промишлената продукция на ЕС намалява с 0.5% на месец (6% за година), което си е тотална катастрофа.

В такава една ситуация на започващ икономически хаос има възможност за контрол на  цялата система с малки сили. Например, в хаотична военна ситуация превземането на даден град може да се осъществи дори само с една рота - завзема се кметството, организира се походна кухня за изхранване на гражданите и се започва разправа с бандитите.

Единствената  военна сила в Европа днес това е Русия. По тази причина Англия се стреми по всякакъв начин да я ангажира колкото се може по-дълго в Украйна - война инициирана от експанзията на НАТО на изток, включая атомно оръжие. Русия започна военната операция там щом стана ясно, че много скоро около Харков ще бъдат стационирани тактически ракети на НАТО с ядрен заряд. За сравнение само, еквивалент на днешната руска военната операция в Украйна  но по време на Втората световна война би се реализирал ако СССР превантивно нападнеше Германия една седмица преди 22 юни 1941, което би довело до много по-малки последствия що се отнася до съкрушителни начални руски загуби. Допълнително, с британска помощ се подготвят потенциални конфликти по всички южни граници на Русия с бившите съветски републики: Армения, Грузия, Азербайджан, Казахстан.

Глобалната картина днес е следната. Има няколко големи световни играчи, Група А, която включва САЩ, Русия, Китай и даже Индия (ориентирана предимно вътрешно),  между които има създадени много сложни отношения. Ако САЩ не могат да завземат китайските пазари на Югоизточна Азия то след 25-30 години отпадат като световен играч от Група А по чисто икономически причини. Великобритания я чака същото, но  много по-скоро (след 2-3 години) ако не действува решително.

Днес в Русия има както пробритански така и проамерикански елити, които активно спъват икономическото развитие на страната, но процесът на превръщане на Русия в самостоятелна и независима (субектна) държава набира темпо, подпомагано както от военните действия в Украйна така и от санкциите на обединения Запад.

1.1 Властта на Обединения Запад е закрита

Това което виждаме по екраните на медиите са само изпълнители и мениджъри на световната власт. Личностите, които държат реалната власт са други: собственици на фондове от рода на  Бляк Рок; трите семейства, които владеят земята под Виена; тези на които принадлежи земята под Лондон където  е невъзможно да се купи къща -  може само да се наеме дългосрочно;… Нека наречем тези хора, които принадлежат на т. нар. Златен милиард от населението на земята, демиурзи или рептилоиди - названието е без значение. Важното е, че те съществуват, а тези, които вярват в тяхното съществувание, се наричат конспиролози, независимо, че става въпрос за очевидни неща.

Тези хора, демиурзите, в този момент са наясно, че наетите от тях мениджъри на пари и власт  са докарали ситуацията до задънена улица: днешната криза трае вече много дълго, всички обещания, че ситуацията ще се подобри са се оказали безрезултатни, наблюдава се пълна безпомощност. Например, преди година на такъв един мениджър, Пауел, шеф на  Федералната резервна система на САЩ (печатницата за долари),  му беше поставен твърд ултиматум да реши проблема с инфлацията до края  на годината, но решение така и не се получи. Посланието на Путин към мениджъри от този сорт, събрали се на последния икономически форум в Петербург бе следното: господа, не можахте да решите тази задачка.

Скритото послание на демиурзите към назначените от тях мениджъри е следното: господа, ако държите да се запази тази структура на обществото, в която вие съществувате, и ако държите да запазите вашите лични богатства да не бъдат отнесени от  вятъра, трябва да се договорим какво да правим. Защото, например,  Русия, Индия и Иран нямат подобни проблеми. Китай и да  има, има малко по-други.

Западният златен милиард е в крайно тежко състояние. Единствената страна, която има шанс да се измъкне от днешната криза е Япония благодарение на нейното крайно до дивотия консервативно общество. Либералните страни няма да могат да се справят изобщо с този катаклизъм ако запазят днешния икономически модел, а някои може да престанат и да съществуват.  Във всички случаи икономическият модел и управлението на тези страни ще се променят радикално, което включва като частен случай нова легитимизация на собствеността.

Трябва да се подчертае, че не става дума за смяна на едни мениджъри с други в рамките на т. нар. Дълбока държава (мениджъри неизбежно подобни, произвеждани на конвейер от западните университети): може да уволниш даден чиновник, но не можеш да уволниш чиновническата класа. Индивидуално чиновниците  могат да се ненавиждат един друг, но моментално се сплотяват в единна структура срещу враждебна външна сила. Решението е едно единствено - институционална промяна, разрушаване на всички западни демократични институции, т.е., цялостно разрушаване на структурата на държавно управление както е записано в законите и конституцията.

Днес очакван резултат  в полза на демиурзите е под въпрос - техните действия са вече закъснели. Това, че нещо не е в ред става ясно още в началото на 2000-та година. Тогава все още е било възможно да се предотврати идващата катастрофа, но да се очаква от чиновниците да поемат риск е винаги прекалено оптимистично: “Ние харесваме нашата служба преди всичко, защото не носим никаква отговорност! Вие, демиурзите, получавате вашето си, какво повече? А за това че се руши цялата система ние не сме отговорни и не сме виновни! Ние действуваме точно и изключително по канона на неолибералната икономика.”

Между другото, Сталин е бил наричан сатрап преди всичко за това, че е търсил отговорност от чиновниците за неизпълнението на поети задължения. По тази причина той е ненавиждан и от днешните чиновници. За сравнение само, в средните векове отговорността на чиновниците е била елементарна: при неизпълнение на заповед по линията Сюзерен-Феодал-Чиновник следва отсичане на главата.

Защитата в момента от страна на назначените мениджъри е следната: “Ние сме избрани от народа!”.  Ответът на демиурзите е следният: “Какъв народ? Вие сте назначени от нас!” Ерго, демиурзите нямат друг избор освен да ликвидират стари партии и стари управленчески системи чрез кризи с директното внушение, че да си чиновник е крайно опасно. Например, чрез корупционни скандали както в Русия. Русия днес вече има реален шанс да се справи с квинтесенциалния чиновнически проблем - абсолютната безотговорност. Военната операция в Украйна и безпрецедентните санкции от страна на Запада са много благоприятни фактори срещу либералното чиновничество - силно ограничение на броя възможни оправдания.

Шансът на Запада се състои в това, че демиурзите са осъществили т. нар. разделяне на властта: министър председател не може да се обърне за помощ към специалните служби за да го запазят от гнева  на демиурзите по простата причина, че тези специални служби се управляват от самите демиурзи. И армията се управлява от тях - управление на армията  независещо както  от премиер така и от специалните служби.

1.2 Власт и властни групировки

Според авторите на книгата “Стълба към небето” (Лестница в небо), Михаил Хазин и Сергей Щеглов,  властта се определя от конкурентни взаимодействия на малки организирани групи (властни групировки). Тези групировки могат да бъдат, например, малки, големи и плътни (до върховете на властта чиито  ръководители формират елита на властта).

Най-ключов момент е, че властните групировки са склонни да формират съюзи (ситуативни или дългосрочни). Примери за дългосрочни съюзи са  тези на западни елити формирани за борба с СССР (Всестранната комисия и  Билдербергският клуб като пример за координационни институции).

След разпадането на СССР такива обединения започнаха постепенно да се разпадат на отделни старинни структури: Юдейски глобален проект (Лондон) като конкурент на Западния глобален проект (Вашингтон). Например, днес Лондон организира повече проблеми на Вашингтон отколкото Русия и Китай взети заедно. Лондон прави това отчасти като поддръжка на Китай, не директно, а чрез ресурси и възможности? като понякога Китай може и да не е наясно с това.

След като базовата икономическа система, на която са построени споменатите структури за контрол на разпределението на емисионни долари,  започна да се руши, се наблюдава допълнително раздробяване на елитните властни групировки. В САЩ, например,  конфликтът между Байдън и Тръмп е конфликт между поддръжници на два основни сценария:

(1) възстановяване на американската промишленост (реалния сектор на икономиката) изискващо разрушаване на международната доларова система или

(2) запазването на международната доларова система за сметка на разрушаване на американския реален сектор.

Неуспехът на Тръмп като президент да спаси реалния сектор на американската икономика се дължи на факта, че не се реши да ликвидира международната доларова система. Така, разцепването на единната американска властова групировка  е по линията за-против ликвидиране на световната доларова система. В същност разцепването е на още по-малки групи, видимо например в конфронтациите между Блинкен, Съливан и шефа на ЦРУ Уилиъм Бърнс. Аналогична е ситуацията около Тръмп - много членове на Републиканската партия са против него и му пречат. Подобна е конфронтационната картина и в Лондон: представители на Западния глобален проект там (финансисти) срещу представители на старата британска поземлена аристокрация и хасидската диаспора (особено силна в Ню Йорк и Чикаго, в Ерусалим, Москва, Украйна, Азербайджан, Дагестан).

Друг пример са промените, които засегнаха Министерството на отбраната на Русия -  отслабване на позицията на двойка властни групировки, едната силно отслабена другата по-малко. Ако се имат предвид не властни групировки, а отделни лица, то може да се направи обратното заключение, но групировката е решаващия фактор в борбата за власт. Ако отделен човек от групировката печели по-висока позиция (Шойгу) , а самата групировка губи ресурс (губи контрол над парични потоци), то крайният резултат е загуба за властната групировка (в случая тази, която финансово контролира военния комплекс).

Тъй като общият обем на ресурса за поддържане на Западния глобален проект (управляване на света чрез правила) започна стремително да намалява по обективни причини, то степента на “психиатрия” започва да расте. При това всяка властна групировка започва да счита, че нейните локални интереси са по-важни от тези на временните обединения с други групировки като започва да действува съответно. И още по-лошо -  отделни индивиди започват да считат, че спасението на давещия се е проблем  преди всичко на самия давещ се; например, че трябва да се намери тихо пристанище където да се запази напечеленото (вече достатъчно за цял живот)  до избистряне на ситуацията. Истериите започват ако такова едно индивидуално спасително решение се оказва под въпрос.

В резултат, всяко едно конструирано спасително стратегическо решение се оказва жертва на такива хаотични тактически действия, локално-групови или индивидуални. В нормална ситуация вие можете достатъчно  дълго да вървите “по ръба”, провокирайки власт, специални служби,  отделни личности. Това е изгодна тактика тъй като намалява броя на конкурентите (само някои рискуват “да ходят по ръба”, не всички). В хаотична обстановка като описаната по-горе  рискът е много по-голям -  можеш да влезеш в конфликт с някакъв дебил със социален  ранг “младши лейтенант”  вместо очаквания от вас “подполковник” т.е. в хаотични ситуации трябва да се избягват провокации (ходене по ръба) особено по отношение на властта или специалните служби тъй като техните действия стават неадекватни.

Илюстрация: спускате се по хълм мокър от дъжда по избрана от вас приблизителна траектория (стратегия). Внезапно стъпвате накриво и започвате да правите рефлекторно бързи стъпки за да не паднете, забравяйки за избраната траектория по простата причина, че не можете да се спрете. Сега, вместо следване на начертаната траектория, най-важен проблем става следващата ви стъпка такава, че да избегнете падане - даже такова, че да не можете да слезете от хълма. Тактическата задача да не паднете, определена от неочакван локален проблем, става по-актуална за решаване от следването на предначертаната (стратегическа)  траектория - иначе може и да не слезете от хълма.

Такава ситуация е актуална днес за всички играчи по света, и световни и по-дребни.  Например, изведнъж откривате, че играч от вашата група преминава към друга или има поведение различно от договореното. Неговата дейност трябва веднага да се копира (неотложна тактическа задача) иначе губите “битката”. При наличието на повече такива инциденти ви се налага да решавате предимно или само тактически задачи и да отложите временно изпълнението на стратегическата задача. Крайният случай е, че има време само за тактически битки всеки срещу всеки - чисто и просто въпрос на оцеляване.

Въпросът кой е съюзник остава за следващия етап. Например, Русия в момента има големи проблеми с Казахстан и с Армения, която беше преди много близък съюзник. Отказване от Армения за сметка на Азербайджан? Обаче, всички пари на Азербайджан са в британски офшорни банки като измъкването на Азербайджан от британско влияние е под въпрос. И такъв род проблеми са характерни за всички играчи.

Спецификата на днешния момент е че става дума за политически катаклизъм като паниката вече е обхванала доста по-ниски нива, слизайки от висшето, финансист, през световен политик до нивото на майор от специалните служби или депутат в районен съвет, загрижени да запазят своето социално “тегло”, своя статус. Днес за депутатско место като най-доброто тихо пристанище по време на криза броят на кандидатите е нараснал от 4-5 до 10-15. В разговор с лицето,  което курира списъка с кандидатите по вашата политическа линия, може да ви бъде заявено, че таксата за включване в списъка е нараснала десетократно и то без гаранция за краен успех - става дума само за място в списъка. Защото до изборите имало още месец и можело да се появи друг кандидат, който да предложи многократно повече. Отказ от плащане в началото пък означава автоматично отпадане от списъка на кандидатите. Опитният човек наблюдава ситуацията внимателно за подходящ момент, когато може да влезе в “бурното море” в момент когато идва по-малка вълна, пета, десета но не и деветата. Няма място за грешки.

Особено опасни са т. нар. политолози и блогъри (в Русия наречени саркастично политолухами и  блохери) стараещи се да реализират някакъв гешефт без да разбират смисъла на дадено явление, коментирайки ежедневно политическите ходове на играчите, предлагайки оценки, като често попадат в идиотски ситуации и се налага да обръщат палачинката.

Пресни примери от този род предложи и съставянето на ново правителство след преизбирането на Путин. В списъка на силоваците не се оказа Белоусов. Веднага се активира критиката срещу него като възхваляването на Шойгу си остана на ниво перманентно. Последва уволнение на Шойгу и назначаване на Белоусов за министър на отбраната. Моментално се появиха коментари, че се знае, че е имало сериозни кражби по времето на Шойгу. Последва назначението на Шойгу на по-висока длъжност (Секретар на  Съвета за Безопасност) и споменатите по-горе политолози и блогъри започнаха рефлекторно да предъвкват изплютото.

Борбата на  всеки срещу всеки все повече става типична. Всички американски  сили, например, преди обединени в борбата срещу СССР днес се конкурират разрушавайки способността на САЩ да контролират света.

Лондон пакости на САЩ, европейските лидери се оплакват, че САЩ са загубили доминираща позиция, …Очертава се период на хаос от шест месеца до година и половина, период на изключително тактически действия, наложени (самосъхранение),  като работата по стратегически цели е замразена без да са изменени самите цели - въпрос на съществуване в момента. Действие-реакция, действие-реакция,…, като действията стават все по резки.

Главната опасност за банкерите и изобщо за богатите е появата на  някой Бонапарт, който по време на безвластие (хаос) може да окупира властта  и да разруши всички стари институти. Тук идва идеята за Прозорец на възможностите (Прозорец на Овертън)  т.е. как немислимото може да стане възможно. Пример: застрелва се министър председател или президент с което се внушава мисълта, че тези длъжности са опасни за живота и че разпадът на разни институции може да се счита нещо естествено. Примери и потенциални примери: Фицо, Раиси…Орбан, Тръмп, Папата, Принцът-наследник на Саудитска Арабия…, макароновци, шолцовци.

С Русия този номер няма да мине, а имат и ресурси, така че е най-добре да се заглави в Украйна. “Искате Украйна? Ето ви я. Там, в западната и половина,  има около 20 милиона, които люто ви ненавиждат (вече са дресирани, убихте синовете им и съпрузите им)  та ще трябва да ги превъзпитавате. Така ще бъдете много заети и няма да се бъркате в работите на Западна Европа. Още, може да ви се спретне една малки войничка в Казахстан или в Прибалтика.

Всичко казано по-горе засега е хипотетична картина обоснована от събитията след разпада на СССР и от теорията на властта.

Даже опитни професионалисти могат да сгрешат по простата причина, че ролята на случайностите силно нараства. Можете да избегнете подобна ситуация само ако винаги повтаряте едно и също: “Винаги съм казвал, че тези са врагове и че онези са некомпетентни”, докато постоянната смяна на мнение става и обект на психиатрията.

Днес сме в ситуация, която се характеризира с изключително висока турбулентност, позната на всеки самолетен пасажер, но с много по-сериозни последствия в реалния живот. Друг пример може да бъде турбулентният предизборен период на Доналд Тръмп, богат на съдебно-юридически ефекти. Причината - висока вероятност, ако дойде на власт,  да сгромоляса днешния банково-финансов елит властвуващ в САЩ и, съответно, Западния глобален проект. Да оставим настрана тежките последствия за  всички тези, които оркестрират неговото перманентно съдебно преследване през последните години. Директната заплаха за живота му от високо място,  напоследък,  е предупреждение да седи тихо и добре да си помисли какво прави. Ако се счете за нужно, че трябва да изчезне, то по този въпрос не може да има никакви съмнения - на карта е политическото сгромолясване на световния финансов елит.

Личности от по-ниските нива във финансово-политическата йерархия днес са абсолютно наясно, че техния статус се определя и ще е валиден само в рамките на днешния финансово-икономически модел. Те не са в състояние, а и нямат потенциал да намират алтернативни решения извън този единствено познат за тях модел, с нулева образователна и практическа подготовка  за мислене и работа извън този модел  в продължение на десетилетия.

Извън този модел те са нищо, нула. Оттам и паниката. Те са само едни редови изпълнители на волята на световната финансовата  върхушка. Последното се вижда ясно по това как гласуват - безапелационно. Абсолютни дадайковци. Това не значи, че става дума за безмозъчни. Те са наясно, че само да кажат нещо не както трябва ще бъдат зачеркнати и изхвърлени - претендентите чакат, колкото искате на брой. От тези дадайковци  не могат да се очакват политически изявления от неправилни позиции. Те казват, че нещо заявено е глупост не защото вярват в това, а защото са убедени, че светът може да бъде само такъв - свят в който могат за запазят своята власт.

Например изявлението “Aко Украйна загуби то съвременна Европа ще престане да съществува” за тях означава следното: техният свят няма да го има и още, че и най-малката неувереност и отпускане ще доведе до неизбежното срутване. Работното правило в такава една ситуация е следното: и най-малкият отстъпник се ликвидира професионално.

Най-трагичното е, че нищо не може да се направи. Такъв е живота. Тези, които са крали, след неизбежното рухване ги чака затвор, в най-добрия случай бягство на Запад с малко от накраденото, но не всичко. Защото се знае, че напечатаните от американците долари си остават американски. Особено верно в особени случаи.

Всичко казано по-горе няма да трае дълго, защото ключов момент ще бъде неизбежното рухване на американския пазар, което се очаква най-късно през пролетта на 2025 година. Хаосът винаги е точка на преход. В този случай става въпрос за преход от власт на банкерите към власт на т. нар. Големи баталиони. Големият баталион не е частна военна компания още по-малко банда. Големият баталион е винаги инструмент на някакви  големи политически играчи, които имат политическа цел. Бандата има задача да граби, тя няма политически цели.

Големите батальони могат да извършват настъпателни операции, те са организирани и са политическа сила. Засега не са определени политическите сили, които могат да управляват тези батальони. Иран има Големи батальони има и политическа сила. Китай има политическа сила има и Големи батальони, но засега там те са по-слаби от банкерите. Там все още не е достигната точката на хаоса. В Русия вече има Големи батальони, но политическата сила не е окончателно формирана. Това става в момента. По тази причина Русия я чака хаос, който се вижда вече в политиката а  скоро ще започне и в икономиката, но крайният резултат ще бъде победа за  Големите батальони.

1.3  Глобална хаотизация и икономически реформи

В средните векове е имало мнение, че ако затворите  в сандък мръсно бельo и зърна то там ще се самозародят мишки. Възниква въпроса къде и какво са сложили хуситите в Йемен, че там са се самозародили свърхзвукови ракети. А сега си представете, че някакъв си там Фронт, да го наречем формално “Фронт за освобождение на Западна Африка”, слага нещо някъде и в резултат там се самозараждат свърхзвукови ракети, които могат да достигат до Гибралтар. А може и до някои други места.

Ето ви и тактиката “всеки против всеки” на по-глобално ниво, когато е невъзможно договаряне с когото и да било и за каквото и да било. Нито с Европа, нито с Вашингтон, нито с Иран, нито с Китай, нито с Русия като и самите изброени не могат да се договорят помежду си.   И в такава една ситуация най-неочаквано започват да летят ракети.

Хазин не вярва в 3-та световна атомна война, но счита, че малка война в Европа може да се организира. Русия вече участвува в такава една война в момента на нейна бивша територия. Една от причините беше че в Украйна, с поддръжката на Запада, се “самозародиха” ракети, които можеха да достигнат до Москва само за няколко минути.

Нищо чудно у споменатия по-горе “Фронт за освобождение на Западна Африка” да се появят приятели. Нефт е забранено да се продава на нормална цена, но за ракети няма забрана. Нищо чудно след като старата глобална система на правилата престава да работи. Алтернатива няма и всеки решава да се оправя сам. Както може.

Наскоро се анонсира идеята, че Русия може да въоръжи врагове на Запада с далекобойни ракети в отговор на възможността Украйна да атакува с подобни ракети райони дълбоко в Русия. Още, Путин открито заяви, че истинският враг на Русия е Обединения Запад, а не Украйна:  не става дума, че те подкрепят наш враг - те са нашия враг.

В най-личен план, в хаотична ситуация от рода на описаната по-горе,  се заемете с вашето семейство и не се въвличайте в разни истории. Човек не може да предсказва какво ще стане в такъв един хаос. Например, много хора напоследък се заселват в Москва, хора от Германия, Франция, даже от САЩ. Защото са умни (според Хазин). Или пък на село.

Икономически реформи не се провеждат в международен вакуум. САЩ нямат пари за НАТО, нямат пари за ЕС и съвсем нямат за Източна Европа.

За Европейския съюз официалните данни показват 6-7 %спад на индустриалната продукция като реалният спад най-вероятно е 10-12%, което означава деиндустриализация, катастрофа. Там в момента поддържат стандарта на живот с механизми за субсидиране, но тъй като не е възможно държавният дълг да се увеличава безкрайно, в един момент този механизъм ще спре да работи и тогава ще има рязък спад на стандарта на живот. И тъй като в повечето страни, в рамките на сегашния икономически модел,  70-80 процента от БВП се падат на  вътрешна индивидуална активност, БВП веднага пада.

Например, стандартът на живот в Англия е вече по-нисък от този в Испания и Португалия - там става дума направо  за катастрофа. Вече е пределно ясно, че Европейският съюз няма как да бъде сред победителите.

Засега още не е определена конфигурацията от държави, които ще са отговорни за това какво ще става в Източна Европа след завършване на войната в Украйна (очаква се активирането на Полша, Унгария, Румъния поради исторически обосновани от тях претенции). Очертава се вариант Русия да бъде натоварена да оправя очаквания хаос там т.е. да бъде блокирана като реален противник на Запада като и се предостави проблем за предъвкване, което може да вземе десетилетия.

САЩ вече обяви ултиматум на китайския прозападен елит - ако искате повече пари от нас, а вие ще ги получите (позволено е да продавате у нас ширпотреба), но само ако свалите Си и престанете да правите Китай самостоятелен силов център. А китайците обичат парите, това е известно. По тази причина се счита, че вътрешното напрежение в китайския естаблишмънт е силно нараснало.

В САЩ няма вече политици, има само мениджъри от среден ранг. В Англия има политици от по-старото поколение и вероятно след изборите там ще почнат да се договарят с руснаците,  може би даже с подкрепа от краля. Не е за изключване, че нова стратегическата линия на Запада като цяло ще се започне от Англия - с нова политика спрямо Русия. В този аспект конкурент на Англия е Ватикана който днес има по-отворена политика към Русия (интелектуални контакти). За диалог с Русия американците не са дозрели.

САЩ

При идването на Рузвелт на власт през 1933 година държавният бюджет на САЩ е бил равен на богатството на едно от десетте най-богати американски  семейства. През 1945, в годината на неговата смърт, държавният бюджет  е бил сравним по обем със сумарното богатство на тези семейства т.е. държавата би могла да се разправи с кое да е от тези семейства без проблеми. Те биха могли да противодействуват само ако се обединят, което е невероятно имайки предвид вечни конкурентни противоречия.

Алтернативно, САЩ в продължения на десетилетия са създавали система, която да няма конкурент по отношение на концентрация на капитала. Последният унищожен  такъв конкурент със сравним потенциал беше СССР. Днес Бретънуудската система няма конкурент, който да разполага   даже с близък паричен ресурс, което прави безсмислено всяко противопоставяне на такова едно финансово чудовище. Най-добрата тактика е да не му се пречи като се остави да се разпадне под собствената си финансова тежест. Кога може да стане това не е ясно, но процесът е запуснат.

Великобритания, например, се опитва да представи Русия като възможен противник на колективния Запад, но едва ли Путин ще налапа тази въдица, продемонстрирал това на последния икономически форум в Петербург, отхвърляйки агресивните идеи предложени от Сергей Караганов.  Добър пример е Иран, който търпеливо изчака двадесетина години и получи блокираните от САЩ милиарди. Заедно с лихвите.

Правилната стратегия е да не се пречи и да не се помага на саморазрушаването на сградата с прогнили основи, за ремонта на които няма ресурс.

Абстрахирайки се от военната компонента, инструментът, който днес  осигурява световната хегемония на САЩ се владее от Световния финансов елит. До определен момент интересите на САЩ и на Световния финансов елит съвпадаха. По-късно финансовият елит, за да запази властта си, започва да създава проблеми на САЩ. Ситуацията днес е такава, че САЩ  практически са окупирани от световния финансов елит. Това не е стандартната окупация при която армията на една страна окупира друга. Това става по линията известна още от 18 век: “Позволете ми да печатам пари и за мене няма значение кой оглавява правителството “.

Резултатът в САЩ е следният: за две години ръстът на отбранителната индустрия е нулев, всичко останало, според официалните данни, пада с 2 процента на година. В действителност, ако се направи добре сметката, става дума за спад от 5-6 процента на година като ситуацията е подобна в целия свят,

Индустриалната продукция намалява защото никой не инвестира в нея като цялата световна индустрия работи точно под прага на рентабилността. Логиката за да получите този резултат е много проста: увеличаваме капитализацията, теглите нови заеми с които  компенсирате дълга като същевременно влагате всички финансови активи на финансовите пазари, където печалбата е по-висока. При такъв подход се налага да се откажете от много дейности, например, отлагате рутинни ремонти и, например,  започват да дерайлират влакове (като в САЩ) плюс други подобни неприятности. Така е било, например, в СССР, в средата и края на 80-те години.

Възможно е да затворите американския пазар за високотехнологични китайски стоки, но е невъзможно да затворите останалия свят за тях:

китайските стоки са 2-3 пъти по-евтини. Изходът за САЩ е единствен - пазарите в света да се окупират силово за да не се пускат там китайски стоки. Там ще се продават американски високотехнологични стоки, което означава, че става дума за страни които имат развита средна класа - хора с достатъчно пари. В същото време вносът на нискотехнологични китайски стоки (ширпотреба) в САЩ се запазва, защото в противен случай стандартът на американците ще падне и ще започнат да гласуват неправилно. Внос в САЩ на високотехнологична китайска продукция (електроника) се блокира. Като вариант имаше опит да се блокира производството на микроелектроника в Китай, но КНР направи свой собствен скенер за производство на микрочипове - все още не с размер 4 нанометра, но вече 18, и това е достатъчно.

Друг ход на финансовите пирати беше следният: Международният валутен фонд даде заповед централните банки на развиващите се страни да девалвират националните валути.  Русия, например, загуби 200 милиарда долара през 2014 година след обявената от Елвира Набиулина девалвация на рублата (2 пъти). Китай загуби значително повече, около 2 трилиона долара. Това е само пример за повсеместни загуби в полза на САЩ, но и този ресурс се изчерпа след две години.

Последва разкриването на информация  за британските офшорни банкови сметки като активите на легалните бяха практически равни тези на нелегалните влогове.  Да не говорим за полулегалните. В резултат през 2017-18 години процентът на несъвсем легалните долари падна от 100 до 7. Т.е. появи се възможност да се донапечатат много нови легални долари.

Друг проблем на САЩ е липсата на икономисти,  които могат да се справят с очертаващата се кризисна ситуация. Такива има, но те са над 70 и повече години - катастрофално състояние поради производство изключително на неолиберални икономисти в американските университети след 1975 година. Икономисти на възраст под 70 години в САЩ са  неспособни да мислят извън рамките на неолибералния модел, считан за единствено и непоколебимо правилен. Каквото и да става!

Въпрос: на кого бихте се доверили политически да реши споменатия икономически проблем, на Тръмп или на Байдън? Отговор: На когото и да поверите задачата,  50% от населението на САЩ ще направи всичко възможно решението да се провали. Сами ще си пречат - едните против другите, това е и цялата тактика. Възможността “нито единия нито другия” е също вероятен вариант: единия ще изчезне, а другия се оттегля на подходящо за възрастта му място. Същността на проблема обаче си остава.

РУСИЯ

Икономиката на Русия днес има  многоотраслов капиталистически характер с много силни социалистически нюанси  с идеята под държавен контрол да минат най-важните отрасли - инфраструктура и полезни изкопаеми. Главен външнополитически успех на Путин е, че успя да осъществи стратегическо  превключване - вместо Русия главен противник на САЩ е вече Китай.

Проблем номер едно в момента за Русия е победа на украинския фронт - всичко останало остава на втора линия: икономика, образование, здравеопазване. Това се подкрепя от факта, че последните правителствени промени засегнаха само министерството на отбраната. За успех във военната операция е необходимо установяване на ред вътре в страната поради очерталите се тенденции за създаване на безредици:

- Активизиране на ювеналното законодателство настройващо нормалните семейства срещу правителството.

- Активизира се корупцията на средно ниво: крадат като за последно и то с двете ръце. Ясно е, че краденето е за последно само не е ясно  къде смятат да бягат  и как ще запазят накраденото.

- Активизира се разпалването на междунационални конфликти (терористи прикриващи се с ислам) организирани от хора, които не са мюсюлмани,

- Особен проблем е това, че голяма част от руската технологическа инфраструктура (енергетика, вода и канализация, телефони и др.) се управлява от западни микропроцесори които се контролират чрез спътници т.е. изключването на тази космическа връзка е еквивалентно на започване на война.

Запуска се процес на индустриализация на Русия (отказ от модела на Чубайс) като страната ще разчита само на свои собствени сили (заявление на Путин). Такива сили има - достатъчно е да се отбележи, че финансирането (монетизацията) на икономиката на Русия в момента е 2 пъти под нормата. При отказ от либералната политика,  за сметка на национално ориентирана, за 5 до 8 години БВП може да нарасне 2.5 пъти. В сравнение, БВП на САЩ и Китай са силно раздути (поради висока капитализация на фиктивни активи) като след кризата там се очаква реалният БВП да се съкрати двойно поради държавни дотации, които са 25% от БВП. САЩ има 15 трилина долара БВП, половината са 7.5 трилиона. БВП на Китай е 16 трилиона, половината са 8 трилиона. БВП на Русия е 8.5 трилиона.

Основна пречка за индустриализацията на Русия се явява нейната финансово-икономическа пета колона. Уволнението на главни нейни представители (Набиулина, Силуянов и др.) в момента би се възприело от Запада като преминаване на червена линия т.е. еквивалентно на обявяване на война, което може да доведеде до прекъсване на споменатите по-горе космически връзки. В това направление се допуска само замяна на прозападни кадри с други  прозападни. Във всеки случай Руската централна банка сега няма повече оправдания като се налага  да си признае, че поема цялата отговорност за девалвирането на  рублата (не работи вече обяснението, че са виновни външни сили).

Друго, Русия притежава най-мощната армия в света - факт признат от всички. Това съвсем не е малък фактор при оформянето на Евразийската зона, в която влизат Иран, Турция и арабския свят. Трябва да се отбележи факта, че половината от елита на Иран са азербайджанци. Лидер в тази евразийска зона е не Турция, а Русия.

———————-

Ползвани източници: Интервюта на Михаил Хазин и Джон Миършаймър, различни ревюта.