СНИМКАТА

Йордан Фурнаджиев

Снимка някаква от книгата изпадна -
овехтяла снимка и на нея аз,
нейде петгодишен, на игра отдаден
със едно момченце. Майка ми до нас.

И косите ми са като млади гранки
цъфнали напролет и стърчат без ред.
Майка ми ни гледа отстрани засмяна.
Ей и котаракът легнал най-отпред.

Детския ми образ, като огледало
на далечните години е пред мене днес.
И сега се връщам в приказна реалност -
на безгрижието светло в прелестния лес.

От играта хваната във кадър,
от усмивката ни и от радостта,
блика все онази безгранична жажда,
с детски устрем да прегърнем с две ръце света.