Петко Тотев

В предсмъртния си час св. Параскева (Петка) Епиватска (Търновска, Българска) получава съвет чрез видение. Явява й се светъл юноша и казва:

„Остави пустинята и се върни в родната земя, защото ти трябва да оставиш тялото си на земята, а Духа - да пренесеш в небесните селения”. (1)

И ето: през дълги векове св. Петка низхожда към напуснали родната земя, пръснати по света било поради козните на супостата, било поради душевна немощ сред беди, изпитания, гонения, погибели.

При всеки пристъп на изгнаничества отново прозвучават отвисоко познатите от житието на св. Петка Българска слова:

„И се върни в родната земя, защото ти трябва да оставиш тялото си в земята, а Духа - да пренесеш в небесните селения”.

В наши дни да се оставя тялото в родната земя не се схваща нито като повеля, нито като дълг. Същевременно видението на св. Петка Търновска остава достъпно и за съвременниците. Иначе казано: и за тях деянието, както са го разбирали исихастите от ХІV в., не е без връзка с видението.

Когато старобългарският лирик Патриарх Евтимий боговдъхновено прославя духовните подвизи на св. Петка, той е съвсем близо до изгнание от Търновград, до раздяла с паството и започваща погибел на всичко българско, християнско.

Виденията на последния патриарх на Търновград и на светицата закрилница преминават през тъма и мрак, за да възсияят с възкръснал народ в грядущето. Робства, злорадства на завоеватели и унижения на поробени не са повече от облаци пред всегдашното слънце, което свети за всички.

Св. Петка Българска, закрилница наша вече през седем века, продължава да навлиза в предсмъртните видения на отделени от родния край изгнаници. Поне някои от тях ще послушат светицата, ще уважат и търновския първосвещеник, разказал за нея с ясновидство на пророк.

Нека от уважение към всички читатели да не се разяснява що е пустиня и що е роден край в текста на старобългарски писател. Нека да вярваме в разума, просветлен от деяния и видения навсякъде, където не спира да се води борбата между мрака и светлината.

Достигнал до наши дни, денят на коленопреклонение пред св. Параскева (Петка) Епиватска (Търновска, Българска) се е превърнал в Петковден - празник във всенародния календар. Така отбраната на България се засилва и чрез празника на закрилницата българска.

Ще започнат да прииждат сили и от българи, пребиваващи в далечни предели - било по своя неволя, било поради козни на супостата. Ще се увеличава мощта на събирането във видения и деяния.

14 октомври 2002, Петковден

———————-

1. Патриарх Евтимий. Съчинения. С. 1990, с. 87.