СЕЛА
Планините и друмите
в тая бедна страна
се разбират без думи
и мълчат в тишина.
И селата мълчат
във тревожно предчувствие,
страховете им бдят
върху бледните устни.
От какво се страхуват
в тоя зимен покой?
Всеки лъх им се струва
барабан или вой.
Като плахи деца,
ето, в майчини скути
крият свойте лица
и простенват нечуто.
В тия тъмни години,
в тоя дълъг живот
една майка родина
жали своя народ.
———————
сп. „Българска мисъл”, брой № 2, 1930 г.
