ХЛЯБЪТ
превод: Асен Разцветников
ХЛЯБЪТ
Разчупен хляб лежи пред нас.
Хлябе, ний те славим с глас!
Твойта жива сила свети
в пламъка на класовете.
Нафората в божи ден
пръска твоя лъх свещен.
Разчупен хляб лежи пред нас.
Долу шапки в тоя час!
НИЙ, СЕЛЯНИТЕ
Ний, селяните, не търпим
шега и смях над наший Бог.
Без Него всичко тук е дим,
от счупен съд отломък,
дърво без плодове и сок
и сватбен дом без момък.
Той тряба като злато тук:
и просяка, и всеки друг
„Хвала на Бога!” пее.
Той води слепия в света,
говори с немия в нощта
и болния люлее.
Той дал е птички и поля.
Той вишните със кръв наля.
Той прави зърното на цвят,
цвета надъхва с аромат,
и всички нас, в труда ни свят,
дари със сила жива.
Той дава вечност. Обич крий,
без Него би измрели ний
сред вечната му нива.
ПЕТДЕСЕТНИЦА
Ний кротко свеждаме глави -
о Господи, благослови!
Твори, събаряй всеки час -
ала добро да е за нас.
Дървото слави всеки плам -
прати Светия дух ти нам!
Устата знай, но дай да може
душа да си поемем, Боже!
—————
сп. „Българска мисъл”, брой № 02, 1933 г.
