600 години от смъртта на Теодосий Търновски

Петко Тотев

Теодосий Търновски умира на 27 ноември 1363 г. в Цариград. Името и делото му са свързани с началото на Търновската книжовна школа. Старобългарският книжовник се установява в столицата Търново към 1350 г. По негов почин цар Иван-Александър свиква два събора против еретиците (в 1355 и 1360 г.).

Получил богата за времето култура в манастирите край Арчар, Търново, Червен, в Сливен, в планината Странджа, в Атон и Цариград, запознат с основното философско-религиозно учение на епохата - исихазма, ученик и преводач на един от най-известните проповедници на исихазма във Византия - Григорий Синаит, Теодосий Търновски успява да организира школа, да създаде крупно книжовно средище със славни литературни и културни традиции.

Килифаревският манастир, основан от Теодосий Търновски, за кратък период става широкоизвестен културен център и дава на българската и общославянската литература писатели и културни дейци от величината на Патриарх Евтимий, Григорий Цамблак и Киприан - бъдещия киевски и всеруски митрополит.

Необходими са били огромна енергия, забележителен организаторски талант, апостолската всеотдайност на Кирило-Методиевите ученици, богословско-философската ерудиция на най-високо за епохата равнище, за да се създаде през трагичните времена на Иван-Александровото царуване такова културно дело с общославянско и европейско значение като Търновската книжовна школа.

…В цялата религиозно-философска система на Теодосий Търновски и неговите ученици исихазмът изпъква преди всичко откъм нравствено-волевата си и действена страна.

Аскетизмът в този случай трябва да се обясни не само като проява на абстрактно-философски, ирационални, догматични, неоплатонически концепции, а преди всичко като своеобразно пречупване на всичко това през стихийно чувстваната и полуосъзнавана историческа необходимост от обединение на най-добрата част от официалната българска интелигения непосредствено преди турските нашествия на Балканите.

Разбира се, идеологическата консолидация на идеалистичната част от ортодоксалната българска интелигенция през тази епоха не може да не носи белезите на класова ограниченост - тя си остава в границите на разлагащото се феодално общество, на неговата върхушка, на придворния културен слой.

Но трябва да се подчертае особеното разбиране и прилагане на исихазма в Търновската книжовна школа като средство за събиране, като оръжие за нравствено и културно извисяване на интелигенцията, като опит за организирано противопоставяне срещу настъпващото общо морално разложение - опит, който носи черните багри на аскетично себеотричане и трагична обреченост, но и импулси за културна и обществена активност.

Това придава своеобразен характер на българския исихазъм. Без тези особености не бихме могли да си обясним разцвета и огромната дейност на Търновската книжовна школа, която оказва силно въздействие върху литературния, културния и философския живот не само у нас, но и в Румъния, Сърбия, Византия, Русия.

При надвисналата страшна угроза на турските нашествия българският исихазъм е своеобразно силно предчувствие и за необходимостта от засилени връзки на всички православни сили на балканските народи.

Връзки, които да бъдат основа за по-нататъшно сътрудничество и в останалите сфери. Неслучайно Теодосий Търновски, създател на оригинална българска книжовна школа, поддържа през целия си живот най-тесни културни контакти с Византия.

Неслучайно неговото житие е написано от цариградския патриарх Калист. Неслучайно Търновската книжовна школа поддържа взаимоотношения с много страни и преди всичко със съседните балкански страни, откъдето се стичат много ученици на Теодосий Търновски и Патриарх Евтимий.

Неуморен организатор на Търновската книжовна школа, родоначалник на втория разцвет на старобългарската литература и култура (след Преславската и Охридската книжовна школа); богослов философ, който по оригинален начин пречупва през тогавашните специфични български и балкански условия и през патриотичните подбуди на най-добрата част от дворцовата интелигенция пасивно-съзерцателните концепции на исихазма, изтръгвайки от тях морални и творчески импулси за културна и гражданска дейност - такъв е образът на Теодосий Търновски в съзнанието на днешните българи.

——————

в. „Литературен фронт”, № 49, 5 декември 1963