ТРИЕДИНЕН ПОЛЕТ
Полетът на човешката мисъл, удивил Йоан Екзарх в „Шестоднев”, летежът на славянското племе към кръщение в Азбучна молитва на Константин Преславски и уподобяването на солунския равноапостол Константин-Кирил Философ на орел, облетял всички посоки (Похвално слово за Кирил от Климент Охридски), образуват триединство.
При сътворението на света за шест дни човекът е създаден като мислещо същество. Между мисълта и небесата има изначално привличане. Мигновено помисълът достига звездите и се завръща в тленното тяло.
Този полет, породил у Йоан Екзарх поезия и философия с боговдъхновено съвършенство, не е самотен нито в своето време - Х век - нито по-късно.
Азбучна молитва е прослава на Кирило-Методиевото дело, азбучност на новостта да се слуша Словото Божие на всички езици. Стихът „Лети сега и славянското племе към кръщение” отваря всички посоки за молитвеността, за нейната всеезична единосъщност.
Сравнението на Константин Философ с орел в Похвално слово за Кирил разкрива цялостност и път към пълния си смисъл в единство с полетите в „Шестоднев” и Азбучна молитва.
Новият Павел, както Климент Охридски нарича своя учител, разпространява новозаветната проповед - любов и братство - на майчин език, отключва радостта на бъдещи безброй хора да разбират Словото, да се приобщават към неговата възвисеност.
Крилете на славянското племе, полетите на новия Павел усилват удивлението от човека, от неговата мисъл и вяра, от Сътворението и безкрая в битието и небитието.
Триединен полет към небесата, Словото, апостолството и равноапостолството, кръщението на все повече племена със спасителните начала на Новия завет!
Златният век на българската книжнина продължава мисиите с нови мисии, умножава възземанията на духа, подготвя за тях бъдещи времена и пространства.
Триединният полет на новозаветността, към който приобщава първата проповед на славянски език, открива все нови източници на вяра, надежда, любов, отдалечава от гибелното проклятие „Човек за човека е вълк”.
Десет века след Рождество Христово ангелският хор от висините - „На Земята мир и между човеците благоволение” - звучи на все повече езици, по всички краища на едната за всички земя.
Откъм нея се отправят към небесата за среща мисъл, слово, обет - колкото по-многоезични, толкова по-единни. Колкото са по-трудни пробивите през гъсто наслоените омрази, вражди, себизми, толкова те са по-озарени от трибезначалната и безкрайна светлина.
Щом е започнало ново летоброене с рождението на Спасителя, все повече очи ще се вдигат към звездите, все повече уши ще чуват посланията на спасението, знайни и незнайни мисии ще работят за него. И полетите с вярата ще бъдат все по-грижовни за заседналите в дорождественските времена и нрави.
В поетиката на първите книжовници с приноси за разпространението на Словото отвъд дотогавашните проповеди на три езика полетът на вярата, вярата в полета са дар небесен, но и мисия на апостоли и равноапостоли, на безброй техни ученици, следовници, именни и безименни, в съслужение на любовта и братството между хората.
В „Шестоднев” издигането на мисълта към звездите е божественото у човека, човешкото у човека, тайнството на връзката между тленното и нетленното, чудото на мигновено приобщаване с безкрая и на неговото „побиране” в толкова малко, крехко, уязвимо тяло.
В Азбучна молитва лети към кръщение цяло племе. А в подтекста на химна на новата славянска азбука се чувства свободният простор за следващи племена, народи, светове към безкрайно разширяващата се вяра в любовта и братството, вяра в безкрая на началото, оповестено с Рождество Христово.
Чрез Похвално слово за Кирил орелът съединява всички посоки в непрекъсваемо новозаветно посвещение на учители и ученици от всички времена.
Дар небесен за всяко разумно, вярващо същество, общо устремление и възвисяване до спасително кръщение с братство и любов, мисия, всепосвещение на Новия завет - триединният полет към следващите хилядолетия е колкото неземно красив, толкова видим, всеобнадеждаващ.
Новостта е възможна и тя тържествува въпреки всички наслоявания на старото мислене, безверието и скептицизма.
Девет века след новото летоброене човеколюбието литва с крилете на умножаващо се апостолство - колкото по-многоезично, многописмено, толкова по-единосъщно, по-съсредоточено и търпеливо в постигане на своята цел.
Сравнявайки трите летежа у трима старобългарски книжовници от Златния век, забелязваме, че се постига единно внушение.
Дарбата на човека да постига с вяра висините вдъхновява за кръщение все повече народи, посоки, пространства, времена.
Укрепва вярата в задачата на новата идея за преодоляване на каиновия грях, за изтръгване от кървавата бездна „око за око, зъб за зъб”.
Не е лесно и няма да бъде лесно. Девет века след новото летоброене апостоли минават през тръните, за да прогледнат все повече люде, да виждат слънцето и звездите.
Има старобългарски писатели, които описват трънения път на Кирило-Методиевата мисия. В поезията си Йоан Екзарх, Константин Преславски, Климент Охридски са изцяло в летежа на преобразяващото Слово.
Устремено към светлината, самото то е светлина, усилващ се източник на светлина за преминаване и през най-тъмните цикли на кръговрати и теснини между вярата и безверието, нищото и вечността.
Мисълта като устрем към небесата, като божествена одухотвореност на човека и отиване-връщане на тленното и нетленното; летежът на славянското племе към кръщение като благодат и благовест за всички, които по-рано или по-късно ще познаят купелта на приобщението към Бога и ближните; осеняването на всички посоки от апостолството и равноапостолството в непрекъсната, непрекъсваема служба, всеотдайност на новозаветното Слово са триединство на възвисяване до спасителния път: „На Земята мир и между човеците благоволение”.
Повторението на ангелския хор на славянски лад от все повече новопокръстени разширява небесното послание.
Подвигът на солунските първопросветители, сближил още повече единородните славяни, открива азбучността на бъдещото човечество, тръгнало към човека в човека, към Бога в ближния.
Славянското племе е достъпен пример - близостта на славянските речи е най-добре запазена въпреки всички разделения, раздробявания, противопоставяния на най-близки, единоверни, единокръвни.
Това е висш знак и перспектива за целия човешки род през следващите хилядолетия.
18 ноември 2009
