Сонет

Стилиян Чилингиров

Столетия през паметни възходи
до робски низини… О, бащин род,
съдбата теб еднаж ли изпроводи
в живота гибел, в гибелта живот!

Ти крачи в равен път и скръбно броди
по дебрите след собствений живот.
Но смърт в гърди те нивга не прободи
и нивга твоя не замръкна свод.

Че нощ кога пробули ясни взори
и впий се облак в твоя лик унил,
език свещен у тебе заговори -

и слушаш стон от твоя говор мил,
и виждаш там в небесните простори
хранители Методи и Кирил.

————————-

в. „Добруджанско знаме”, г. 2, бр. 53, 20 май 1921 г.