ПРАЗНИКЪТ НА ПРОСВЕТАТА

Яни Хаджиянев

Денят на 24 май е най-великият и най-светлият празник на просветата на цялото славянско племе.

Тоя ден напомня вековечната памет на двамата македонци самоотверженици, които под бремето на тежкия кръст на живота и непрестанните гонения на триезичниците, подложени на ежеминутни опасности за живота, с шепа верни последователи, втълпили в тях вярвта ан един светъл идеал, забродиха из македонските чукари към Моравия, Панония и централна Европа, кръщавайки полудивите народи в името на Христа, и разпространявайки словото Божие на разбран език за славянина.

И когато техните пламенни слова заечаха тогава по дивите Балкани, в Цариград и Рим, седалищата на тогавашните вседържители на невежеството ковяха тяхната съдба.

Същото време, когато тия двата градове - първият приютяващ злобата и клеветата, е вторият - пълното невежество и суеверието в името на сатаната - двамата великани на своето време покоряваха езичните племена и горди, може би, с мисълта, че вековете ще подемат величието на делата им, се спуснаха по опасния и трънлив път и смело доказаха, че Бог разбира езика на своя раб, на какъвто говори той.

Тогава се разклати вековният дъб на Византия и близко почувствува парливата вълна на собствената си лъжа древният град на кървавите арени. И подигна се гонение, гонение безумно, жестоко, гонение в името на Богочовека…

Но беше вече късно, много късно.

От Атон до дивите Карпати и от Далмация до Черно море лесовете нощно време, а реките денем предаваха все по-далеч и по-далеч новото „ази, буки”…

Държавата на новопокръстените беше в своя разцвет, Борис, кръстителят на българите широко отвори вратите на царството си за гонените и преследвани ученици на бунтовниците.

От тук, под скиптъра на Бориса, разля се огромна вълна, заля възвишения и долини и над всичко проблесна мощният дух на безсмъртието на двамата равноапостоли и учители на цялото славянско племе - братята Кирил и Методи…

И сега ти, добруджанецо, припомвайки свръхчовешките усилия на двамата твои праучители, които преодоляха едва ли поносими тегла, само и само да прокарат в непрогледната тъмнина искрата на светлината, нима ти, който прогледна чрез тяхното страдание и труд, ще отминеш със затворени очи деня, в който пламти огромният незагасващ никога факел на пробудата?

Опомни се, погледни тоя вечно горящ факел в деня на двадесет и четвърти май; той озарява и най-отдалечения на земното кълбо славянин и буди в душата му пробудата, живота, импулса към светли хоризонти - просветата.

——————————

сп. „Поле”, г. 1, кн. 9 и 10, май 1928 г. Подписано: Я. х. Янев