МАЙ

Виолета Бончева

МАЙ

На край света да бяхме се родили -
там, дето океанът и небето докосват бъдното,
там дето
е свършекът на земното и няма
по-син простор от тоз,
на океана…
Но нашата съдба да бъдем тука,
сред суматохата, звездите и боклука,
във мрежа от сплетни, лъжи, интриги,
е някакъв късмет…
И с теб сме живи,
защото вярата в доброто не изчезна,
като епоха в галактическата бeздна.
Светът е луднал напоследък
и е страшно
небето тъмно, лилаво и прашно,
планетите угаснали понякога,
от черен дим, далечен огнен вятър…
И гласове потъват във безкрая -
къде, защо - едва ли ще узнаем…

Но ето - май и рози разцъфтяват,
баирите след туй позеленяват,
мирише на липи и мокри клони -
царицата на всичките сезони
пристига удивителна, с букети,
закичена на Цветница със цвете.

И сводът като порта се разтваря,
и всичко като в песен се повтаря,
животът само е без знак обратен -
горчив, щастлив
и само еднократен…


ТИ СИ ВСИЧКО

Ти си всичко, което ми трябва напролет -
да докосвам с пръсти небето отгоре,
да шепти във зелено тревата набола,
да посрещам южните птици след полет.

Ти си всичко, което у мен избуява
във усмивка сред рози, от теб засадени,
във лехите със здравец, аромат на тинтява
и дървета с прозрачни, зелени премени.

Ти си стряхата здрава, която над мен е
и ме пази от ярост, от завист и злоба,
и се сгушвам на завет, и заспивам под нея,
без да чувствам следи от неясна тревога.

И от трепет прилива нещо в моите вени -
нещо без име, пламтящо, червено.
И макар, че животът тихомълком отива -
тъй е хубаво днес, че дъхти на зелено!


***

Напъпило дървото сияе,
сякаш небесен клон е,
трептят листата му,
както сърцето тупти при молитва.
Влетя вчера с цветна вихрушка
най-красивият земен сезон, за да ни смае,
да измие жлъчта
и лъжата да изрита.
Да забие кинжал от цветя
в чернозема корав,
да издърпа тревите заспали
високо нагоре,
на воля да литне с един орел
белоглав,
с петнистия горски елен
в леса да броди.
Да ни напомни, че има надежда -
дори,
дърво и камък
на пепел суха да станат.
Защото няма нито толкова гъсти,
нито безкрайни мъгли…
и животът не може да бъде
единствено
някаква драма.