АБСУРДИ ОТ СВЕТА НА КЛАСАЦИИТЕ
Нови ПловДивски хроники
Предизвикан коментар
В края на 2023-та година чух по пловдивско радио новината, че в проведена местна класация /по неизвестни на широката маса пловдивчани критерии/ за „Най-добър жилищен район за живеене” в града бил излъчен …. ЖР „Тракия”.
- Като чух това, щях да падна от изумление! - бе коментарът на баба, дългогодишна живуща в този жилищен район. През погледа й били преминали множество поболяващи дивотии и несгоди от живота в тази част на Пловдив.
Някои си обясниха първото място в класацията като реверанс към новоизбрания кмет на Пловдив Костадин Димитров от партия ГЕРБ, който бе до изборите кмет на ЖР” Тракия”.
Но трябва да се размислим - дали реверансът не се разминава и този път с истината за много класации и награди в този голям капиталистически български град, все още втори по население в страната, но деградирал в много сфери?
Защото реално и знаково именно въпросният жилищен пловдивски район се оказа през мътните години на Прехода като… най-трудния район за живеене.
Ако през социализма имаше истински напор от желаещи да живеят в този жилищен район заради многото зелени площи в него, заради евтините „за жълти стотинки” парно отопление и топла вода, заради уредения с автобуси и тролеи градски транспорт, то с началото на „демокрацията” и с възкръсването на дивия капитализъм, „обогатен” с мракобесни екстри от Дивия Запад, картината в този замислен като витрина за комфортен живот социалистически район от панелки, драстично се промени!
Започнаха още в началото на 90-те години издевателствата на топлофикациите, масовото башибозушко самоуправство в блоковете, където и до днес денонощно изучени тъпанари правят безконтролно безброй преустройства в панелките, полуизбиват се носещи стени, изкъртват се панели за сътворяване на магазини, аптеки, лекарски и зъболекарски кабинети.
Множество живущи в този „най-добър са живеене пловдивски район” се поболяха и от безконтролно поставени по фасадите хиляди шумни и вибриращи климатици срещу които се оказаха безпомощни и некадърни да противодействат от кметство, полиция и инспекции по общественото здраве.
Безконтролно се отглеждат и кучета по балконите и лаят им е денонощен, не спира шумът от бормашини, къртачни чукове и всякаква строителна техника!
Започнаха още през 90-те години и междусъседските битки по блоковете заради общи сметки, заради измами в неправомерни включвания на цели жилищни входове за парно и топла вода, започна истински гнет и рекет от монополистите…
По вратите на жилищните входове на „най -добрия за живеене пловдивски район” и до днес продължават да се лепят стотици обявления на какви ли не фирми за вземания на пари, лепят се и се подпъхват стотици призовки от съдилища, полицаи по двойки /за безопасност?/ тропат по врати на жилища и в тихи неделни утрини, за да връчат в панелка на старци голяма, колкото билет за автобус, покана за… разпит при битов спор или щение от монополист.
И прочие, и прочие…
В резултат на изживения кошмар през годините на Прехода много от първите заселници на жилищния район се преместиха да живеят в други райони на града.
А и много се върнаха по селата - с чистата нехимизирана вода, с простоватите, но чисти човешки отношения, с тишината - без сутрешни тропания като през турско по врати на домове, без кошмара от воя на тресящи се климатици върху панелни стени /в съседна Гърция не само, че е забранено поставянето на климатик на панелна стена заради слабата й звукоизолация, но е забранено въобще използването на панели за жилища! Може би и заради съдържащия се в панелите… газ радон?/
Впрочем , пишещият тези редове дължи на строящия се ЖР „Тракия” идването си на работа в Пловдив преди… 40 години.
Тогава, като нашумял с публикации автор сатирик в чужбина, бях поканен от окръжния вестник „ОТЕЧЕСТВЕН ГЛАС” да напиша фейлетон за некачествено строителство в новия голям жилищен пловдивски район „ТРАКИЯ”.
Написах фейлетон, занесох го на отговорния секретар на вестника Васил Найденов, той го прочете, смя се, поздрави ме и разпореди на техническата секретарка Нина Гърманлиева да донесе кафе.
А скоро след кафето бях вече на работа във всекидневника, станах завеждащ отдел „Таралеж”, сатирата. Оказа се, че именно с фейлетона си за Жилищен район „Тракия” съм „пробил” и издържал с отличен редакционния приемен изпит за работа.
Но можех ли тогава да си представя, че 40 години ще живея в този проблемен район?
И че ще стана свидетел и потърпевш в ЖР „Тракия” на целия кошмар от дивия преход към капитализъм в някога червената крепост на социализма Пловдив?
Затова, ако по изненадващи класации ЖР „Тракия” е определян официално за „най -добрият жилищен район за живеене” в Пловдив, то по-вярно ще е сигурно моето определение за него като фейлетонист:
Че абревиатурата за този голям пловдивски район реално трябва да е ЕЖР - ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН РАЙОН ЗА ЖИВЕЕНЕ.
