Георги Струмски

Със яростните си криле
един сокол прелита
на Кюстендилското поле
вълшебната палитра.

А Струма все тече, тече
ей там, под Осогово.
С водите си едно момче
люлее тя отново.

Докосва тънката вълна
крилцето на косите.
Потрепват в синя глъбина
устата упорити.

Какво си двамата шептят?
Какво си доверват?
Реките знаят да мълчат
и тайни да стаяват.

Върбите свеждат се в поклон.
А ябълката пали
по сто слънца на всеки клон,
от нежност натежали.

Момчето с мургава ръка
отгребва от вълната.
Текат през бистрата река
на Майстора платната.