Чило Шишманов

Във тебе, беден кът, съм се родил,
сред простите ти люде съм израснал.
Макар от твойте мъки да съм пил,
за мене, край, ще бъдеш най-прекрасен.

От всяка твоя девствена гора
поток от чудни приказки извира.
Но тука мойто детство догоря
като пожар сред твоите баири…

Под твоето небе съм днеска пак.
И вярвай, ако съм далеч от тебе
във хоризонта на съня си чак
аз чество иждам синия ти гребен.

Не съм забравил нищо от това,
което пих от твоите дъбрави,
но песните на медния кавал
изглежда, че отдавна ти забрави.

Къде са твоите стада? Дали
не ще се върнат пак от равна Тракия,
отдето всяка пролет придошли
над теб прелитат щъркели и тракат!

Къде са твойте сватби и хора?

——————————

в. „Светлоструй”, г. 12, бр. 1, 20.09.1939 г.