Цветана Костова

Във всяка една от публикациите си, поместени в книгата „Поломието - вселена от бележити българи”, Георги Петров разкрива себе си като журналист, който държи на своя авторитет, воювайки за истината във всички житейски сфери.

Неговите новинарски информации, репортажи, интервюта, очерци носят духа на своето време и въздействат на читателите и тяхното духовно развитие.

Правят впечатление неговата активна жизнена позиция и неуморният му дух на журналист, с който успява да навлезе с вдъхновение и отговорност разнопосочно във всички области на човешкото съществуване.

Той е в изложбените зали, сред пенсионерите със сребро в косите, рибарите, музикантите, железничарите, при най-обикновените хора, богати не с имоти, а с човешка добродетелност.

Своя град Лом вижда между десетките градове, разположени на живописния бряг на река Дунав - реката идентифицира най-вече с българското, макар да е част и от живота на 10 европейски държави и 4 столици. Дунав е реката, която захранва морето и го изпълва с история /по думите на Хемингуей/.

Журналистът свързва името на Дунав с ломската действителност и с културния живот в града. Красноречив пример е книгата на Александър Александров „Дунавски разкази”, която според Петров е „заредена с родолюбиви чувства и житейски мъдрости, извиращи от реалността.”

Лом е обрисуван като град с Виенска архитектура и неповторим чар, създаден от 57 старинни сгради и красиви дунавски залези, с вкусната риба и пенливата бира Алмус, с гостоприемството на ломските жители. С много любов и гордост Петров отбелязва как малката обикновена ломска вестникопродавница устоява на всякакви изпитания през годините и се превръща в емблема на града.

Лом е откърмил много бележити личности, които авторът непрекъснато проучва и за които пише своите вълнуващи очерци. Всяка една от тях се отличава с нещо значимо и уникално като явление.

Такава е незаменимата Зоя Апостолова - председател и основател на Българо-швейцарското дружество „Луи Айер”, която за всяко важно събитие издава възпоменателен вестник и чиято любима мисъл, заимствана от Петър Димков, е: „Ако е сладко да умреш за Отечеството, то не по-малко сладко е да живееш за него”.

За д-р Йордан Иванов е казано, че е „доктор с бяла престилка, но и с перо в ръка”. Един добър човек, роден с призвание да лекува „не само болежки, но и душата на човека, да го прави по-добър и щастлив”.

Всеки българин знае кой е Кръстьо Пишурка - учител, театрален деец, народен будител, превърнал Лом в център на българската култура през Възраждането. Журналист и краевед по душа, Петров не е пропуснал да пише и за него.

Прославилият Лом и България Любен Чушков - забележителният ломски спортист изрича впечатляваща сентенция и авторът щедро я предлага на читателя: „Покрай книгата се стъпва на пръсти” - гениална мисъл.

А будният 97-годишен журналист Никола Лисичков удивлява със своята изключителна човечност, дарявайки повече от 100 литра кръв за спасяване на човешки животи.

Имена, дати, години, географски понятия - зад тях са различни човешки съдби и „историята е длъжна да ги помни, а народът ни да ги почита” - казва родолюбивият журналист.

Между достойните и смели български синове е поставен и полк. Стефан Илиев, командир на 15-ти пехотен Ломски полк от Балканската и Първата световна война, чийто паметник е построен в град Лом.

С гордост е отбелязано и основаването на Първото женско дружество в България.

Ломчани се гордеят и със своето традиционно пиво, предпочитано не само от тях, но и популярно далеч зад границите на България.

Между личностите, превърнали се в любими съграждани, не може да не бъде забелязан и писателят Емил Андреев. Според него българинът ще стане европеец по душа, когато възстанови силата на своя дух с разум. Нашенците ще се завърнат в България, за да градят и собствената си страна, и Европа.

За ломчанката Наталия Георгиева, юрист и поет, е казано, че тя отлично познава „духа на закона и духа на поезията”. Научните й публикации са ни нужни, за да градим справедливо общество, а стиховете й за да ни направят по-богати духовно.

Говорейки за поп Андрей, авторът подчертава, че това е история, която сме длъжни да знаем и да съхраним във времето.

Георги Петров излиза от рамките на град Лом и включва информации от различни селища и за различни личности в района на Северозапада. Така ще открием и присъствието на Дико Илиев, автора на обичаното от цяла България Дунавско хоро.

Ще се запознаем и с Веселин Патрашков, проучвал русалийския обряд „Калуш” - уникален и единствен в страната ни. Ще се преклоним пред таланта на Галилей Симеонов, „разпръскващ доброта и мъдрост, достолепие и достойнство”.

Ще се срещнем и с един истински българин - професор, доктор Иван Гаврилов и неговата прекрасна майка Величка Каменова. Ще проследим дейността на радио Видин ще уловим неговата мисия да информира, забавлява и съхранява историческата памет и културата на региона. Ще се запознаем с училището в Крива бара.

Ще научим нещо повече за Ангел Иванов Въцов от село Бели мел, който е кмет на гр. Фердинанд през 1901 г. и е пословичен с това, че не се е разделял със своята опълченска униформа, медалите за храброст и сабята си.

Много тайни и чисто човешки щрихи придава присъствието в книгата на приятеля - краевед Славко Григоров. Чудесно е, когато има такова единомислие, обосновано върху родолюбиво чувство. Всяка среща с приятеля за Георги Петров е „празник за душата”.

Остават в съзнанието на читателите мъдростите на един достоен българин, какъвто е Славко Григоров - „Радичков е велик, защото не се смята за такъв” и особено: „Знай, за човешкото сърце няма почивка, за духа няма покой.”

Неслучайно и книгата на Георги Петров за достойните българи от Лом и Северозападния регион приемаме като журналистическа и краеведческа изява с качества на достойна за уважение духовна ценност.