ЗИМА
на Д. Съботинов
Зли вихри се гонят в шеметна забрава
из просторните родни, безмълвни поля,
като глутница вълци свирепо нападат
на потъналите в сняг безметежни села.
Снежни облаци вдигат безмерно високо
(като птици незземни с огромни крила)
и стихийно го понисат далеко, далеко
към някаква призрачна, бяла страна.
Като ято преминават над родните хижи
и се губят във своя стремителен бяг,
сякаш са немите сенки на черните грижи,
родени в утробата ледна на белия сняг.
—————————
в. „Светлоструй”, г. 2, бр. 2, 1929 г.
