ОСВОБОДИТЕЛИ
Една надежда най-напред те бяха,
далечна, смътна като вечността.
А послe - вяра. После - paдост плаxa.
Ликуване. И сълзи в радостта.
Денят - от петстотин години свъсен,
изгрял ceга със петстотин слънца.
Поднасяли им хляб със coл поръсен,
отваряли им своите сърца.
А те напирали след знамената.
Бил погледът и ласкав, и суров.
На тоя край не само свободата,
донесли свойта дружба и любов.
Летели на коне н във редици,
обсаждали, щурмували врага.
Еднакво смели хора и войници,
умирали в пoлeтo на дълга.
И ето днес те нямат вече име,
не са Иван, Альоша, Николай.
А само братя - близки и любими,
освободнтели на моя край.
Освободителиl Какво по-свято,
по-вдъхновено име на света?
Денят е ясен. Мирна е земята.
Свободна и щастлива - песента.
Че там, където минаха дедите,
дойдоха внуци - живото звено.
Менят се враговете и съдбите,
освобождението - е едно!
——————————
в. „1878″ - юбилеен вестник на СБЖ, 3 март 1958 г.
