ЕМИГРАНТ СЪМ В КНИГИТЕ…
Из „Обръщалце, обръщалце..” (2024)
Странно наименование за поетична книга, даже не съм го срещала често и в други жанрове. Но ми се натрапи, така, изведнъж, изневиделица. Стовари се върху главата ми, искаше да му обърна внимание, да се замисля какво ми „нарежда”. И не без съпротива в началото, аз се съгласих да разуча и обикна тази дума.
Чувала съм стотици пъти въпроса как да стигна до обръщалото на тролей еди кой си. Повторението се е заселило някъде дълбоко в съзнанието ми и сега се появи с претенции за употреба в по-друг смисъл. Защо не? Аз, както споменах, не съм срещала често тази дума, нека да е прозаична, маниерна, изсмукана от пръстите за заглавие на книга, но заживях с нея. За просветените отправям и щипка закачка - „Огледалце, огледалце”, без претенции за прилика с героите на , най-малко със знаменитите братя.
С ръка на сърце признавам, че думата влак и път са едни от най-третираните и в моите стихотворения. Сигурно това е причината да се загнезди в паметта ми това заглавие, точно с тази необичайна, даже в среден род, думичка. Аз в друго въведение съм споделяла с теб, читателю, че заглавието е водещо при мен, хороводец, който повежда към обетованата земя, а може и към пропаст. Тогава се изразих малко по-иначе, но няма значение. Ти си този, който ще ме последва и ще прочете разписанието на влака за своята обетована земя. Или ще се разминем като бързи влакове, в което също няма нищо лошо. Нали така се избягва дерайлирането и неизбежните жертви.
Важен е Пътят, който е предначертан и сами си избираме. Пътят е движение. И Обръщалото, което ни отвежда там, където вече сме били, но ние не сме същите, за разлика от него, в оня смисъл по-горе. А може би това, което е вътре в нас, има магически свойства да променя посоката, с движеща сила надеждата, устремът, мечтата. С една дума - Любовта.
Да пробваме заедно.
——————————
***
Емигрант съм в книгите, защото
ме отвеждат в свят нов, непознат.
Сградите са също като тук - панели и палати
щъкат хора малки и големи в тях.
Страдат и се радват, мразят и обичат,
срещат и разделят, също като нас.
И сезоните почти се припокриват -
и земята ни е обща всеки час.
Там говорят и се смеят на езици,
по-различни от познатия ми глас.
Пият чая с мляко, мен ме втриса -
просто не обичам чай.
Бягам в странство, в книжната чужбина,
но се връщам вкъщи призори.
Всичко е на мястото си, аз съм същата -
по-принадлежаща от преди.
***
Обръщалото изисква трезва мисъл,
а ми притъмнява от световъртеж.
Линията е добре позната -
мога да я пропътувам в пек и скреж.
Скачала съм в в заешката дупка -
с илюзорни гари и с наивитет,
в храсталаци остри и прашасали
без да се осланям на късмет.
Щъкаха на сянка сиви мишчици,
бръмкаха мухи в сребърен уют.
Погледа ми замъгляваха и се обърквах,
стъпвах опипом като слепец напред.
И дърветата по пътя ме залисваха -
уж вековни, а в обратен бяг.
Клони и зелени, и с ръце съсухрени,
съчки утре, днес - уханен цвят.
Спирам днес за въздух, помня
всички ground zero , и лица, и знак.
Пак мечтата като пеперуда ме повежда
нависоко в лунен впряг.
Обръщалото изисква трезва мисъл.
Аз съм същата и не съвсем.
Мъдра надали, но онова момиче
има нужда да се върне с мен.
