Владимир Башев

Из „Желязно време” (1962)

Обичам вашите квартири,
където чинно съм седял
сред статуетки,
сред картини
и до загадъчен роял,
където
вместо въздух пресен
съм дишал
пресни звукове
от още неродена песен,
която вече ме зове.

Пленителна и настойчива
е песенната красота!
Тя не умее да се скрива
зад подвързия от света.
Нещо просторно,
височинно
излъчва
цялата й власт!
И не случайно
тъкмо чинно
аз сядам
винаги у вас!
Аз нося снощната си тайна,
облечена във словеса.
Тя е красива,
ала стайна.
Не й достигат небеса.
И докато със блясък
кратък
тя като диамант искри,
аз ви я давам -
без остатък
във музика да изгори!

Върнете ми я във изкусни
хармонии, чиито зов
събужда лъкове и устни
с предчувствието за любов!