ЗАВЕТ
Когато още бях във майчините скути
съм слушал за безчет бунтовници прочути,
напуснали деца, напуснали предели,
за теб, Родино моя, в бой някога измрели.
На Левски и до днес тук паметникът свети,
за да припомня той най-светлите завети
на оня, за когото беше ти кумира,
и който ни научи как се с чест умира.
Петлешков ни зове от жертвената клада
и учи ни от там, че никак се не страда,
когато някой мре за родната прослава,
че истински герой е той едвам тогава.
И Христо Ботев пя високо от Балкана,
че нивга не боли и най-дълбока рана,
кога се мре за теб, родино моя свята,
за светъл нов живот свободен на земята.
На нашите бащи безчетните редици,
безбройния керван от български войници,
окъпали навред със свойта кръв полята,
умрели до един за теб със обич свята,
със щика във ръка и знамена развети,
оставиха и нам най-скъпите завети,
на младите деца от българското племе,
за теб, земя, да сме готови да измреме.
———————-
сп. „Български воин”, г. 18, кн. 4, април 1940 г.
