Красимир Власев

***

човешката
природа е приспособима
и хора живеят навсякъде

от пещерите до космоса
в морските дълбини
и фронтовите траншеи
по стръмните склонове на Непал
сред оскъдна растителност
хроничен недостиг на храна
и кислородни молекули
където единственият излишък
е надморската височина

животът прозира навсякъде
дори
в Седма симфония на Шостакович
в пролуките между партитурите
видях стотици лица
на мъже жени и деца

и нито една усмивка

ИМПРЕСИЯ

на жена ми

навярно съм забравил
че аз съм аз
че ти си ти
и търся доказателства
за идентичност
в чашите
от сутришно кафе
забравени на масата
в пепелника
със изпушени цигари
в морза на токчетата ти
по стълбите
в остатъчния мирис
на парфюм