Христо Бояджиев

Читалището е второ училище. То разширява и задълбочава елементарната грамотност на членовете, с която те са излезли от първоначалното училище. То развива волите, циментира характерите, отрезвява душите и създава най-хубавия навик - навикът да се чете.

А с обичта си към книгата, мнозина, стоящи на най-ниското обществено стъпало, непознаващи милувките на ничие училище, са се издигнали и увековечили името си, а други - богати, пребродили всички школи, но не отхранили в сърцето си любов към знанито, са изхвърлени от борда на времето като печални рицари на миналото, като жалки анахронизми.

Чрез системната и упорита работа в читалището, наивните отначало, полуграмотнии, с допотопни, смътни представи за себе си и света членове, пълни с всевъзможни закрепостени предразсъдъци и гибелни суеверия, стават хора за образец, трезви, умни и дейни.

Не беше ли читалището ни до освобождението гнездо, където се излюпиха и израснаха борците за свобода?

Не е ли сега същото горнило за пречистване на съвестите, за насаждане на добродетели и за разцъфтяване на ума?

Не спаси ли читалището погиваща Дания?

Да пазим като зеницата на окото това второ училище - читалището!

Да го обичаме! Да му служим предано и всеотдайно!

——————–

в. „Светлоструй”, г. 7, бр. 10, юни 1935 г.