СЪС СВОЙ ПОЕТИЧЕН ГЛАС И СТИЛИСТИКА
Поетесата Миглена Георгиева е родена в Родопите. Живее в град Пловдив, където работи като учителка. Автор е на девет поетични книги.
Кръстник и редактор на най-новата й книга „Море без име” /Изд. „Коала прес”, 2024 г./ е поетът Румен Денев.
Стихосбирката е структурирана в три смислово и идейно обединени поетични цикъла.
Миглена Георгиева е поетеса със свой поетичен глас и стилистика. Стиховете й съдържат синтезирана, лаконична и нюансирана поетична реч и емоционалност.
В кратките поетични текстове тя надниква „отвъд спокойствието” и събужда нашата чувствителност.
Не може да не повярваме в поетичните й откровения: „Цяла катедрала съм,/ защото знам, / това, което уж е тихо, / чува се стогласо”.
Поетът Киркор Папазян счита, че „стиховете й са поетични миниатюри, образни размисли за назначението на поета в този „изменчив свят”, на трайните морални стойности на човешкото битие, за мястото на човека във времето.
И всичко с поглед строго и безкомпромисно вперен вътре в себе си или жадно проникващ зад обикновената видимост на нещата”.
Миглена Георгиева е поетеса със свой художествен свят, синтезиран смислов израз, своя знакова система и нравствено кредо.
Слогът й се лее плавно, а поетичните образи и метафори са запомнящи се. Пестеливостта е отличителен белег на поезията й : „И никой няма да помни / не изсвирените акорди на твоята /музика, / да сънува сънищата ти. / Затова не искай невъзможното. / А в простото семенце създай небе”.
Стиховете ? ни потапят в едно въображаемо „море от вяра и съмнение”, в дълбоките води на нейния многопластов поетичен свят.
Поетесата осъзнава своята духовна мисия - художествено да пресътворява с думи и метафори заобикалящата ни реалност.
Зад контрастиращите поетични образи, зад преливащите се цветове и нюанси откриваме нейните нравствени послания.
Поетът Румен Денев, редактор на новата стихосбирка на Миглена Георгиева, споделя: „Поезията е море без име. Ако му дадем име ще го ограничим в брегове. А поезията е безбрежна.
Думите са на повърхността като вълни, а в дълбочините им са това, което научаваме със сърцето си… Стихосбирката „Море без име” е най-високото естетическо стъпало на авторката и неин безспорен поетичен успех”.
Стиховете й са озарени от контраста „море - планина”, от сиянието на спомена, от любовта и надеждата, от радостта и тъгата по отминалото време.
Те носят пречистващо въздействие и емоции. Потапят ни в един естествен поетичен свят. Словото й звучи фино и нежно като: „Някакъв спомен завинаги…/ Почти невъзможен…/ Но бял”…
Новата стихосбирка на Миглена Георгиева „Море без име” ни връща вярата в чудотворната сила на словото, породена от художествената плътност на стиховете й - без излишни думи и самоцелни поетични образи:
„Тишината като четка / те добавя / към утрешния ми ден. / Една звезда се отронва / и влива меката си светлина / в пръстите ми… / Докато те чакам / между солените вълни / да ми кажеш истинското име / на това море”.
Вярвам, че поетичният талант на Миглена Георгиева ще продължи да дарява с дълбоко смислени и вълнуващи стихове читателите, повярвали в думите й, че „този свят е невъзможно хубав”.
