ХРАМ

Цветана Костова

С дъх ароматен на свежа трева,
с ласка ме среща полето…
Утринен полъх. Простор. Синева.
Буди се в трепет сърцето.

Слънце огрява родния дом -
храм на мечти и завети.
Обич ме свежда смирено в поклон.
Паля свещица да свети…

Милва ме белият лъч-топлина…
Гали ме топлото щастие…
В бялото утро бистрее роса…
Чака ме свято причастие.