Денчо Владимиров

Портрети от журналистическите бележници

В началото на новото хилядолетие в Пловдив хуманитарната организация „Помогни на нуждаещите се” учреди почетен знак - медал за автори на добри дела с обществена значимост.

По повод десетгодишния й юбилей организацията подготви тържество, на което бях поканен.

Като журналист далеч от медийния платен слугинаж в мимикриращия в див капитализъм град, ме гонеше постоянно безпаричие, нямах свободни пари дори за букет цветя.

Затова реших да подаря на юбилярката организация една …песничка. От години не бях свалял студентската си китара от стената, но за случая я свалих, изтупах я от праха и песента бе готова след час.

Стана бързо, обхванало ме бе вдъхновение! Записах песента в свое изпълнение на репортерското си касетофонче и още на другия ден в навечерието на празника занесох касетата със записа в хуманитарната организация.

Харесаха я много и решиха премиерата й да бъде на тържеството с гости от цялата страна. Нещо повече - решиха песента да бъде изпълнена за по-голям ефект не от автора й журналист, а от известната певица Елена Чаушева с оркестър. Така и стана.

Оттогава песента ми обикаля света като химн на хората с добри сърца.

От това време са и моите номинации за награждаване на срещнати от мен като журналист и общественик добротворци.

Един от тях бе Кирил Аспарухов, дългогодишният директор на славния през социализма Международен панаир.

Това стана след една среща с този човек.

По поръчение на синдикалния лидер на тогавашната все още недеградирала държавна фирма, аз се ангажирах да редактирам ръкописа му на автобиографична книгата за панаира.

Ръкописът се оказа обаче само от… десет страници и затова в продължение на часове аз интервюирах побелелия човек, за да прибавя още страници към ръкописа.

Много още неща научих, в това число и неблагоприятни за ушите на новите сини кормчии на панаира.

Дългогодишният ръководител на изложбения център на България изразяваше несъгласия с „новостите” предприети в дейността на изложбения център на България, даваше препоръки…

Интервюирах и други хора - бившата секретарка на Кирил Аспарухов, както и съпругата му, колеги…

Пред мен се изгради портрета на един съзидателен ръководител от времето на социализма.

Не спестих нищо „нелицеприятно” от разказаното ми.

Изглежда обаче мълвата за моите интервюта бе достигнала до новите сини властелини на панаира, защото те обезпокоени изискаха СПЕШНО да се запознаят с ръкописа ми.

Предадох го в суров вид, даже не можах да го прегледам за някоя неволна правописна грешчица, нямах компютър, писах всичко в бързина на компютър на панаира …

Чели новите шефове на панаира ръкописа и… повикали нов редактор.

Това бе Райчевеца, оглавяващ тогава пловдивско дружество на журналистите, член на националното ръководство на СБЖ! Бързо ориентиращ се в тогавашната обстановка, бивш партиен член, пробягал в спринт от БКП в спасителното АСО и потънал в някой от новите защитни окопи на Столетницата.

Той не изпадна в някаква колегиална солидарност към мен и положения от мен труд.

Книгата излезе с моята построена композиция, но с прочистени от „неудобни места” интервюта, с моите подзаглавия в текста.

Но без скрупули и угризения журналистическият активист си прибра хонорара.

ЗА ТРУДА СИ ПО КНИГАТА НЕ ПОЛУЧИХ И СТОТИНКА!

Синдикалният лидер, поръчителят на задачата ми, само промърмори по повод смяната ми като редактор: „Да не е Иван, а да е ДРАГАН!”.

И ми подаде по моя молба обратно касетата с подготвения от мен ръкопис.

Касетата се оказа …празна! Мистерия…

Не бях поканен на премиерата на книгата в панаира, но присъствах.

Имах пълно право да стана и да попитам защо бе сътворена тази свинщина и издевателство с авторския ми труд по книгата, но се въздържах - не исках да помрача празника на достойния побелял човек, който бе дал толкова много за дейността на славния някога международен пловдивски панаир.

При редактирането бях оставил непроменено заглавието на ръкописа - „ПАНАИРЪТ, МОЯТ ЖИВОТ”.

Бях възнаграден за труда си по-късно.

Когато след ПОДАДЕНА ОТ МЕН номинация за медала „За хората с добри сърца”, Кирил Аспарухов го получи на тържество в античния Одеон от кмета на Пловдив.

И на слизане от площадката с античните колони, направи голям завой, намери ме, дойде при мен и тихо каза:

- БЛАГОДАРЯ ТИ! ЗА ВСИЧКО!