СПОМЕН ОТ БРАЦИГОВО
Мистерии
Пресъхна ли изворът на прочутата лековита брациговска минерална вода? Такава хипотеза се появи след като от цяло десетилетие от магазините в Пловдив и Пазарджик, а и страната изчезнаха така познатите в миналото бутилки с прочутата лечебна минерална вода от Брацигово, която от векове лекува множество болести.
В Брацигово в миналото водата си течеше и от два чучура до съществувалата сграда на построената и действаща лечебница с минерална вода, много хора ползваха ефективно и басейна.
По време на форуми в града през социализма лечебницата се ползваше ефективно и като хотел.
Така дошлите от цялата страна участници в прочутия фестивал на политическия хумор „Червен смях” през 1988-ма година, не спяха по цели нощи, наслаждавайки се в басейна на брациговската даденост, дар от природата - лековитата минерална вода.
По време на фестивалните празници аз делях една стая с един от членовете на журито на фестивала известния поет-сатирик Марко Ганчев и от това време ми остана като спомен неговата възторжена похвала за песента ми от спектакъла ми „ХАЛАТА”.
Песен за най-малкия брат, който продължаваше приказката за борбата със Злата хала, отмъкваща златните ябълки.
Марко Ганчев високо бе оценил песента и спектакъла ми, на фестивала в Сопот бях награден като автор.
Спектакълът, само години преди промените в политическия живот в България, бе навременна алегория на това, което ставаше в страната.
Алегоричен бe и с призива си на финала към зрителите - да последват „Най-малкият брат” в битката със Злата хала, битка, от която бяха се скатали по-големите му братя, предпочели еснафския партиен уют и благоденствие.
Спектакълът завършваше с истински дисидентски финал - артистите разпъваха на авансцената голяма лента с надпис призив „ТЪРСЯТ СЕ ЮНАЦИ ЗА БОРБА СЪС ЗЛАТА ХАЛА”.
Това през 1984-та обаче не остана без последствие за талантливия екип на спектакъла на представителния театър на вековното пазарджишко читалище „Виделина”.
Вместо със златни медали творците бяха удостоени на националния преглед с бронзови.
Тогавашните началници на културата от столицата критикували яко методиста Петко Райков заради допуснатия до национална сцена дисидентски спектакъл, Анна Тричкова гневно задала на селекционера въпроса: „ТИЯ ТИ ЛИ ГИ ПУСНА ТУК?”
Е, години по-късно, в страната започнаха промените, появиха се юнаци, уж за борба със злата хала, но в продължение на десетилетия повечето от новите юнаци се оказаха АНТИЮНАЦИ И РАЗБОЙНИЦИ, КОИТО ИЗПОКРАДОХА ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА НА СЪЗИДАНИЕТО НА ПОКОЛЕНИЯ БЪЛГАРИ И БЪЛГАРКИ.
И ако все още продължава мистерията с изчезналата брациговска минерална вода по магазините, иначе пълни със стекове минерална вода от други краища на Родопите /Велинград, Девин, Михалково/, то оказва се, че все пак брациговското богатство, минералната му вода, продължава да го има и водата си тече от двата чучура, където се пълнеха през годините милиони туби.
И както някои се хвалеха - от продажбата на вода си били направили нови къщи.
И така, оказва се, че брациговци продължават да си пият от славната вода, както наскоро ми каза очарователната талантлива дизайнерка и университетски магистър, брациговката Любка Димитрова.
Но защо тази прочута вода не достига до магазините, ето това е истинската мистерия.
Може би пак някаква съвременна Зла хала пречи за това?
