Димитър Данаилов

Ти вече пишеш и четеш, Сали,
това е толкоз хубаво, другарю!
Ти вече си наистина щастлив -
грамотен гражданин си на България.

Спокойно вече можеш като мен
в кварталното читалище да влизаш
и да четеш със поглед вдъхновен
днес всеки лозунг за социализма.

Ех, де да може старият Мехмед
от гроба да се вдигне и погледне
как неговият син върви напред,
как няма помен от оная бедност.

Да види внучката си Хатие
със пионерска връзка от коприна -
в сърцето си тогава би приел
България и той като родина.

Но нека старият спокойно спи
и нека живите така живеят -
с такова чисто щастие, Сали,
каквото днес от погледа ти грее!

Завършвам. Хатието погали
и задължен за отговор се считай.
Сърдечен поздрав приеми, Сали,
от мене - от другаря си учител!

——————————

в. „Родопска борба”, г. 10, бр. 20, 12. 03, 1954 г.