Славчо Ангелов

Много често се спекулира с израза „реалистична детска литература”. Като с това мнозина се опитват да минат за някакви новатори в областта на този род книжнина.

Да се говори за стопроцентов реализъм в литературата за деца е твърде много погрешно.

Защото реализмът изобщо не отговаря на детската психика. Затова и децата са деца.

Ако виждаха те къщата такива, каквито са си; ако имаха понятие от принципи и правилници; ако най-сетне, познаваха изобщо действителния живот - те нямаше да бъдат деца.

Защо тогава е необходимо да се говори и тук за някакъв реализъм? Или трябва да се плашат и да се гърчат под тяжестите на живота и тези крехки човешки съществувания?

Не. Това съвсем не е наложително. Има време за вкусване от горчивата чаша на земния живот. Нека заякнат вратовете им. Ярема няма да отмине никого.

Децата трябва да бъдат оставени да си живеят повече със своята фантазия: с образите на Дядо Коледа, Малък Сечко, Баба Марта, джуджетата, златните дворци, ледените планини и пр. и пр.

Приказките за вековните гори, за царските дъщери, за великаните са били и ще бъдат най-любимите им занимания.

И без това в тези приказки в най-чести случаи се говори за най-висши добродетели, на каквито трябва да се приучават малките слушатели.

А освен това, обогатява се и въображението им и те живеят в един хубав, богат мир, който никога, може би в действителност, няма да го видят.

Думата ни е, разбира се, не за фантазия, която запознава децата с непозволености, с неща и събития, които ги опорочават, които им създават страх и всяват ужас, а за фантазия, която отговаря на техния слънчев живот, която повлича техния крилат устрем към незнайни върхове и към невидени чудноватости.

Нека никой никога не се опитва да поставя под еднакъв знаменател и малки, и възрастни хора. Едните гледат на нещата по един начин, другите по съвсем друг.

Едните виждат в живота едната страна, другите - другата. Пък когато годинките се поизминат, живота сам ще ги научи и тях.

Когато умовете им узреят, те сами ще разберат, какво трябва да вършат. До тогава обаче нека си живеят като деца - със своята крилата фантазия. Тези им години никога вече няма да се върнат. Те ще останат само в хубавите им спомени.

Детството никога не бива да бъде почернявано. То самото е една истинска приказка.

——————–

в. „Литературни новини”, Варна, г. II, бр. 10, 26 февруари 1943 г.