Петър Динеков

Стара майко, недей плака,
недей плака, недей чака
млада булка въртокъщна,
млада булка с песен кръшна.
Младост ми слана попари,
задомиха се другари,
само аз без дом останах…
Ти не чакай за отмяна.
Мойто любе - земя черна,
земя черна и неверна.
Мойта обич - Бог убил я! -
другиму била е мила!
Твойта радост - черна кърпа,
черна кърпа - болка тъпа…

——————

в. „Светлоструй”, г. 1, бр. 7, декември 1928 г.