Дафинка Станева

На Момка Чумпилева

Земя хлебородна със хора сърцати -
това е на Добруджа гербът свещен.
Земя кръстопътна, съдбата ти прати
врази, чуждо робство, народ разделен.

При Тутракан, Добрич, поля Кубадински
по-черна чернее земята от жал.
А жертвите наши със дух исполински
днес вятърът още оплаква с кавал.

Тук твоите хора с души непреклонни
земята опазиха, род и език.
Народът ти - в лагери мъчен и гонен,
изстрада съдбата си на мъченик.

И в бялата птица на Йовков повярвал,
ведно с жито сееше святост, добро.
А есен, на тебе, земя, благодарен
ликуваше с песен и буйно хоро.

Земя кръстопътна, земя крайгранична,
на слънце сестра, натежала от плод,
От обич и мъка пред теб коленича,
защото съм зрънце от твоя народ!