Петко Тотев

През 1971 г. Издателството на Българската академия на науките зарадва българската културна общественост с първия том на „Йоан Екзарх Български. Слова”. Изданието е направено от Дора Иванова-Мирчева. Отговорен редактор е член-кореспондентът на БАН проф. Кирил Мирчев.

За всички, които могат да оценят какво означава българско научно издание на старобългарски паметник, това е, без всякакво съмнение, едно от централните културни събития на изминалата 1971 г.

Преди всичко трябва да се обърне внимание на читалищните библиотекари върху специалните издания на старобългарските писатели. Вече излязоха съчинението на Черноризец Храбър и първият том от събраните съчинения на Климент Охридски.

Културният читател знае колко трудно дело е издаването на старобългарските паметници, колко е все още далеч времето, когато ще имаме наше, българско, пълно академично издание на старобългарските писатели.

Толкова повече трябва да ценим всяка трудна, алпинистка - може да се каже - стъпка към тези далечни върхове. Толкова повече библиотекарите трябва да разбират, че става дума за особени издания, от чието комплектуване ще зависи бъдещият престиж на всяка голяма българска библиотека; бъдещата пълноценна работа на стотици и хиляди филолози, историци, литератори, писатели.

Макар че съчиненията на старобългарските писатели не са „четивни” в баналния смисъл на тази дума, към тях все повече се засилва и интересът на обикновения читател, любителя, неспециалиста, който също така все по-често търси опорите на своето съвременно българско национално съзнание в първоизточниците на нашата литература и история, в самите автентични извори на българщината.

Ето защо, като спазваме стила на старобългарската литература, можем да предупредим съвременните библиотекари, че един ден те горко ще се каят за своята недалновидност, ако сега не проявяват достатъчно активност към започващите издания на старобългарските писатели.

След това обръщение към българските библиотекари, и по-специално към читалищните библиотекари, които са били и са най-близо до стратегическите задачи на българската книга, нека да се каже какво е съдържанието на първия том от Словата на Йоан Екзарх Български.

Изданието на Дора Иванова-Мирчева е прегледно, съдържа необходимия научен апарат, обширен библиографски и аналитичен (езиковедски и литературоведски) предговор, превод на новобългарски език направо след старобългарския текст, фотофаксимиле на първоизточника, изведени са цитатите от текста на Йоан Екзарх - нещо, което прави изданието изключително ценно за изследване на оригиналния, самобитния принос на старобългарския писател.

Обнародвани са в първия том на Йоан-Екзарховите Слова две творби: Слово за Преображение и Похвала за Йоан Богослов.

И двете слова са взети от новооткрития Германов сборник, старобългарски паметник, който веднага зае място сред най-древните старобългарски ръкописи - датиран е точно - 1359 г.

Слово за Преображение е било известно още на руския славист Константин Калайдович, който първи извежда от небитието творбите на Йоан Екзарх Български в 1824 г., но е издадено за първи път от друг руски учен - Осип Бодянски.

Дора Иванова-Мирчева ни поднася Слово за Преображение по Германовия сборник, където преписът се оказва много по-стар от досега известните преписи на тази творба.

Второто слово, Похвала за Йоан Богослов, се появява за първи път.

Германовият сборник - източникът, от който изцяло е взето анотираното тук издание - е едно от последните, най-интересните, най-сензационните събития в славистиката.

Този знаменит старобългарски паметник е открит и публикуван през 1960 г. от румънския учен Йоан Йуфу. Германовият сборник съдържа слова за всички по-големи източноправославни празници. Въпреки че има липсващи страници, ръкописът се състои от 296 листа!

Това е един от най-интересните паметници на Търновската книжовна школа от предевтимиевата епоха. Преписан е по времето на цар Иван Александър, когато Иван Шишман е престолонаследник, а патриарх е Теодосий.

В сборника влизат преводни слова, характерни за времето апокрифи, оригинални слова от Йоан Екзарх Български и Климент Охридски и значителен брой други слова, които нямат засега открити гръцки съответствия и при които навярно след време ще проличи вещото перо на някои старобългарски писатели.

Защо сборникът се нарича Германов? Дора Иванова-Мирчева пише:

„Увеличават се доказателствата, макар и косвени, езикови, че споменатият в приписката Герман, който е съставил или поръчал да се състави сборникът, може би е Самуиловият патриарх Герман-Гавриил, светителствувал последователно в столиците на Самуиловата българска държава Воден и Преспа”. (1)

Разбира се, тук няма никаква възможност да се даде дори и най-бегла представа за двете слова, които за щастие на българската наука получаваме в безспорен със своята архаичност текст от средата на ХІV в. Ще цитирам само един пасаж от предговора към първия том на Йоан-Екзарховите Слова:

„Те (словата за Преображение и за Йоан Богослов - б.м., П. Т.) закръглят образа на писателя, който се очертава от анализа на Шестоднева или от Небеса. Нещо повече - хомилиите на Йоан Екзарх са много по-оригинално разработени, отколкото самият Шестоднев…”. (2)

И така - нашата представа за Йоан Екзарх Български, когото знаехме досега, че е един от блестящите представители на Златния век, Деветия век, Симеоновия век в българската литература, автор на ,,Небеса” и „Шестоднев”, е отново разширена, отново обогатена, отново актуализирана.

Нека да се съобщи на българските читатели, че в предговора на „Изборник” (сборник с произведения на староруската литература, издаден в широко известната и у нас серия „Библиотека на всемирната литература”, Москва, 1969) проф. Дмитрий Сергеевич Лихачов казва за „Шестоднев” на Йоан Екзарх Български, че е „една от най-популярните книги в Древна Русия” (с. 10).

Толкова авторитетна констатация, направена от учен, получил Ленинска награда за труда си „Поетика на древноруската литература”, не може да не вдъхновява всеки български литератор, не може да не активизира нашия интерес към съчиненията на Йоан Екзарх Български.

Ще доживеем ли до български издания на „Шестоднев” и „Небеса”? Нека бъдем изпълнени с надежда и вяра в силите на съвременната българска филология.

Но нека засега, след като думата е за Йоан Екзарх Български, да бъде насочен любознателният читател към антологията „Старобългарски страници” на издателство „Български писател” (1968), под редакцията на проф. Петър Динеков.

Там могат да се намерят прологът към „Небеса” и четири фрагмента от „Шестоднев” (Пролог, За птиците, Описание на човешкото тяло и Симеоновият дворец).

Наистина не е много, но за начало е достатъчно. Читателят може да започне оттам и след това да премине към Словата, като прочете, разбира се, уводните бележки към тях, за да може задоволително да се ориентира в това специално научно издание.

Позволявам си да направя тази препоръка, защото съм напълно убеден, че в наши дни интересът към старобългарската литература напуска кръга на специалистите и прониква сред все по-широк слой културни читатели.

Това явление е едно от знаменията на времето, един от сигурните белези за високата култура, която се изгражда у нас. Достатъчно е да се каже, че антологията „Старобългарски страници” претърпя за една година два масови тиража, за да не се дават повече примери.

Що се отнася до Йоан Екзарх Български, той властно привлича съвременния български читател не само с епохата си - Златния век - не само с бляскавия си талант, но и с класическия си енциклопедизъм, който много допада на всички във времената на тясната научна специализация и диференциация: със синкретизма си, с онова прелестно сливане на науката и поезията, на точността и мечтата - тъй актуални в съвременната кинематография и в модерната литература!

По странни и неведоми пътища старобългарската литература става много по-близка до нашата съвременност, отколкото творбите на къде по-малко отдалечени от нас епохи. Чуйте например как Йоан Екзарх Български прославя човешката мисъл във фрагмента „Симеоновият дворец”:

„Къде ли е вместен този ум? И как, като излезе из тялото, преминува през покрива на стаята, преминува въздуха, минува през облаците, слънцето и месеца и през всички пояси и звезди, през ефира и небесата и тутакси пак се намира в своето тяло?”. (3)

Когато четем това в нашето време на рационализъм и интелектуализъм, не изпитваме ли същото Екзархово вълнение пред неразгаданата тайна на човешката мисъл? Как така и в нашия космически век мисълта се оказва по-бърза от лазерния лъч и фотонната ракета и по-неуловима от всичко неуловимо?

…Увличаме се прочее. Нека се завърши съвременно, с лозунг: „Четете произведенията на Йоан Екзарх Български - старобългарски писател и наш съвременник!”.

—————–

сп. „Читалище”, 1972, № 4, с. 22 - 23

——————————-

1 Дора Иванова-Мирчева. Йоан Екзарх Български. Слова. Том първи. С., 1971, с. 36.
2 Цит. съч., с. 9.
3 Старобългарски страници. Антология. Под редакцията на Петър Динеков. С., 1968, с. 582.