Мирослава Панайотова

***
От хиляди дървета
не видях
единственото.

***
След облачното време
славеят
не иска да говори нищо.

***
Залезът разкъса клоните -
небето бе поканило
дърветата на сватба.

***
Снощи се роди надежда -
връхче малко,
а поникна.

***
Тази светлина
от паднали снежинки
в очите ни оглежда надеждата за чудо.

***
Всеки кръговрат
е повторение на опита
да бъдем други.

***
Цветът е хубав.
Снимката размазана.
Като живота, който е отминал.

***
Можеш ли
да уловиш с ръцете времето
и до лицето да го доближиш?

***
Ако можехме
да говорим с цветята,
щеше да е тихо.

***
Чалга култура.
Трийсет години.
Родино моя.

***
Тревата ухае на утро
и всяко утро
е трева.

***
Тогава
мислехме еднакво
по различен начин.

***
Малка иглика,
лика-прилика си ти
на ранната пролет.

***
Самотен лист
на плочките лежи,
забравен от дървото.