Петко Тотев

В монографията „Черноризец Храбър” (Издателство на Българската академия на науките, 1967) проф. д-р Куйо М. Куев си поставя широк кръг задачи - от краткото изложение на основната научна проблематика около сказанието „За буквите” до най-пълната досега научна публикация на неговите преписи и най-стари издания; от библиографията до съвременния литературен анализ и широката популяризация сред голям кръг читатели.

Трябва специално да се изтъкне, че след дълги проучвания в хранилищата на Москва, Ленинград и Киев авторът е успял да издири редица неизвестни преписи на Храбровото съчинение!

Новооткритият материал позволява да се разшири и задълбочи съвременната научна работа върху текста на големия старобългарски писател; изяснява се и изключително важният въпрос за разпространението на сказанието „За буквите” по целия славянски свят - от Далмация до крайните предели на древната Рус.

Широтата на възприетата от автора методология позволява по-отчетливо да се видят основните акценти и направления на изследователската, коментаторската и литературоведската работа над Храбровото съчинение.

Така например втората част на труда, съдържаща коментиран текст на 73 преписа и издания на сказанието „За буквите”, е органично свързана както с цялостната текстоложка постановка на изследването, така и с основните бъдещи задачи в тази насока.

Главите, в които се проучват изворите на „За буквите”, историята на триезичната догма и мястото на александрийската система за леточислене в старобългарската и византийската книжовна практика, са най-ценният принос на проф. Куев в монографията „Черноризец Храбър” и са между най-сериозните постижения в проучването на старобългарската литература през последните години.

С нов материал и по нов начин е показано първокласното значение на този старобългарски паметник като исторически източник.

Върху фона на основните гръцки и латински извори убедително е подчертана фактоложката пълноценност на Храбровото съчинение, неговата завидна научна висота и същевременно - методологическата му актуалност, патриотичната му и общочовешка сила.

Подробното монографично изследване на проф. Куев ни изпълва с ново удивление пред сказанието „За буквите”: как е могъл старобългарски писател от ІХ в. да съчетае така съвършено чисто научната - историческа и филоложка - аргументация с методите на богословската полемика?

Зад „неутралното” изреждане на фактите около историята на славянската и гръцката азбука Черноризец Храбър разгръща дълбока философско-богословска дискусия с ясен обществено-политически прицел.

Проф. Куев се стреми да види у старобългарския полемист единството на учения и сатирика, на публициста и богослова, на филолога и поета. Този подход, подсказан от самия материал, се оказва извънредно плодотворен и свеж.

Пред учения се разкриват разнообразни посоки към сърцевината на проблемите, за осветляването им от различни ъгли.

Изучавайки литературните достойнства на сказанието „За буквите”, авторът на монографията изтъква на преден план преди всичко неговия новаторски характер.

Черноризец Храбър несъмнено познава отлично старохристиянския апологетически жанр, но успява да го обнови основно, да внесе в него ново българско и общославянско съдържание.

„Характерът и формата на Храбровото произведение - пише проф. К. Куев - се определят не от наличните дотогава апологии, не от традицията, а от конкретната обстановка в България в края на ІХ в., характеризираща се с усилена политическа борба, и от диалектическия усет на автора”. (1)

Погледнато като полемично съчинение, „За буквите” от нов зрителен ъгъл разкрива новаторския си характер - обект на дискусия е не някой отвлечен богословски въпрос, както обикновено, а жизнено важен, принципен проблем с огромно политическо, културно и общочовешко значение.

Особено силен интерес събужда фактът, че Черноризец Храбър - страстно защитавайки новата старобългарска писменост и началните стъпки на цялата славянска култура - достига до обща теоретическа защита на новото, на новаторството изобщо!

Старобългарският писател пише изрично:

„По-лесно е едно нещо после да се поправи, отколкото за пръв път да се създаде”.(2)

Авторът на монографията „Черноризец Храбър” се спира на тази изключително важна сентенция още веднъж в главата за авторския текст на Храбровата творба.

Убедително и аргументирано е доказана автентичността на сентенцията (среща се във всички най-стари преписи), отхвърлени са предположенията за интерполация в посочения случай. Необходимо ли е да се припомня, че с тази блестяща мисъл завършва апологията на Константин Философ, създател на славянската писменост?

Последният удар на старобългарския полемист е насочен точно в теоретическата сърцевина на триезичната догма, точно против нейната консервативна същност и стратегия - тези, които в името на канона се опитват да спрат развитието и да консервират съществуващото положение навеки, не са угодни богу!

„Свети мъже” са подобните на Кирил Философ - първосъздателите, основоположниците, новите учители…

Монографията на проф. К. Куев за Черноризец Храбър дълбоко ще зарадва всеки, който дълго и нетърпеливо чака българските академични издания на старобългарските паметници, новите трудове и сериозните изследвания върху тях, съвременните български школи в славистиката, съвременния литературен поглед върху Златния век на българската книжнина.

Същевременно този академичен труд е широко достъпен и ще събуди повече интерес към старата българска литература - съкровищница, която бъдещите поколения българи несъмнено ще ценят много повече, отколкото я ценим ние…

—————–

сп. „Наша родина”, ноември 1967, № 11 (167), с. 19

——————————–

1 Проф. д-р Куйо М. Куев. Черноризец Храбър. Издателство на Българската академия на науките. С., 1967, с. 151.
2 Старобългарски страници. Антология. Под редакцията на Петър Динеков. С., 1968, с. 502.