ЗА ПРИРОДАТА И ДОБРОТАТА В ЖИВОТА

Пенка Иванова

За него за първи път чух от една наша учителка - г-жа Камбурова. По-късно прочетох и някои негови произведения.

Оставах много впечатлена и от писмата, които по-късно получавах чрез епистоларната кореспонденцията, която водехме през последните години от житейския му път.

С непознато до тогава чувство възприемах споделяните от него преживявания край морския бряг, някои от които са отразени и в неговата „Пролет в крайморския дом”.

Този автор като разбра, че и аз съм природолюбител подчерта: „Обичах да гледам далечината на морето и да си мисля за най-чудни неща…”

Особено внимание Славински отдели и на Яйлата - сега защитена местност с интересна флора и фауна, обявена вече и за археологически резерват.

Той сподели и възхищението си от Тауклиман - от птичия залив, от където минава Виа Понтика - миграционният път на птиците.

Спомена, че още Страбон и Птоломей са знаели и писали за древния град Хила, недалеч от Калиакра.

„Тези мои впечатления съм описал в романа „Претворена земя”. Интересни преживявания имам и от пещерния свят, от Тюленово - свързани с откриването на първия български нефт там, с бликването на нефтовия фонтан - в началото на петдесетте години, които съм отразил в „Победени хоризонти” и „Роден нефт”.

„Само двадесетина дни след откриването на нефта аз се преселих да живея тогава в Шабла. Седем години поживях между нефтотърсачите, наши и чужди геолози, геофизици, сондьори, които продължаваха с откриването на нови нефтови кладенци.

Обсъждането на този мой роман за победените хоризонти и очерковата книга за нефта стана в една крайморска пещера. Присъстваха нефтоработници, а и библиотекари от страната, които тогава са били на конференция във Варна. В същата тази пещера е снимано част от действието на цветния игрален филм „Птици долитат”.”

„В миналото често минавах през града Ви, на път - от София за морето. Отбивах се в Казанлък, където живееше моят по-голям брат, лекар-рентгенолог д-р Сава Чолаков.
Сега през есенно зимния сезон съм предимно в София, а лятото в Балчик…”

Човек си отива от този свят. Verba volent, litera skripta manet / от латински / думите отлитат, но писмената остават.

Литературните шедьоври, които ни завеща Петър Славински са нещо по-различно. Това е творчеството му, с което и бъдещите поколения ще имат възможност да се запознаят.