Петър Славински

Петър Славински (псевдоним на Петър Атанасов Чолаков, 19.03.1909, София - 24.10.1993, пак там) е български прозаик, драматург, сценарист, публицист, мемоарист. Завършва гимназия в Стара Загора (1928) и право в СУ „Свети Климент Охридски” (1932). Работи в Дирекция „Храноизнос” (1933-1936). Главен секретар на Столичната община (от 1937) и за кратко - кмет на София (след 09.09.1944). Участник във Втората световна война - доброволец на фронта в Отечествената война, достига Югославия, Австрия и Унгария, ръководи историографската служба при щаба на Първа българска армия, военен кореспондент. Председател на Клуба на културните дейци (1946-1951). Главен секретар на Българо-унгарското дружество (1946-1950). Журналист в с. Шабла, Добруджа (1951-1953). От 1955 г. живее и твори в Балчик. Директор на Държавния музикален театър „Ст. Македонски” (1953-1954). Дебютира с проза през 1927 г. във в. „Ехо”. Сътрудничи на сп. „Философски преглед”, „Българска мисъл”, в. „Литературен глас”, а след 09.09. 1944 г. - на литературния и периодичен печат. Редактор на списания „Сердика”, „Българска община” (1940) и „Млад турист”. Член на СБП (1941). Основател и първи председател на Дружеството на писателите в Добрич. Носител на „Димитровска награда” (1952) и Националната награда „Йордан Йовков” (1985). Заслужил деятел на културата (1969). Пише за възрастни и деца. Книги: „Фрина” (драма в стихове, 1935), „Клеомен тиранът” (драма в стихове, 1937), „Павел Зограф” (драма в стихове, 1939), „Петьофи” (монография, 1949), „Кошут” (1949), „Унгария - пътят на една народна демокрация” (1951), „Последният щурм” (роман, 1951, Димитровска награда; 1952; 1964; 1969; 1984), „Оран” (очерци, 1956), „Роден нефт” (очерк, 1957), „Птици долитат при нас” (роман за юноши, 1957; 1961; 1970; 1983), „Непобедим живот” (новели, 1958, 1961, 1966), „Момичето със слънчевите коси” (разкази за деца и юноши, 1959), „Пратеник на свободния свят” (пиеса, 1959), „Претворена земя” (роман, 1959), „Вечните огньове” (разказ за деца, 1960), „Тайни” (комедия, 1960, в съаторство с Б. Дановски), „Победени хоризонти” (роман, 1962), „Русаля” (пиеса, 1962), „Слънчев извор” (новели, 1962), „Кандидат-губернатор” (пиеса, по „Слънчев извор”, 1962), „Вълци” (басня в 9 картини, в съавторство с Б. Дановски), „Живот за живота” (роман, 1963; 1965; 1980), „Чудото на трийсетте знака. Разкази за моето детство” (1963), „Нелегалният в автобуса” (новела, 1965), „Далечини далечни” (роман по писма, 1967), „Животът е право - не подаяние” (пиеса, 1968), „Автобусът” (радиопиеса, 1969), „Пролет в крайморския дом” (1973, 1976, 1988), „Просторите на Добруджа” (пътепис, 1973), „Огънят и спомените” (роман, 1975), „Врагове-добросъседи” (разказ за деца, 1976), Избрани произведения в 2 т. (1979), „Царчо-магарчо” (за деца, 1983), „Родът Шишмановски” (1984), „Пиратклуб” (1987), „Лъжльото” (за деца, 1989), „Световният път” (публицистика), „Търсачи на свои пътища” (очерци ч. I, 1988), „Смъртта на писателя - политик” (очерци, ч. ІІ.). Сценарист на игралния филм за деца „Птици долитат при нас” (1971).


Публикации:


За Петър Славински:

СВЕТЛА ИВИЦА В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА НИВА/ автор: Драгни Драгнев/ брой 52 юни 2013