В СЯНКАТА НА ЮЗЕНИЦА
Георги Гривнев е един от утвърдените и обичани съвременни автори от родопската кохорта на българския легион литературни творци, които не се нуждаят от специално представяне. Всеки, който го познава, знае, че зад неговия безспорен талант стои един скромен, ерудиран и отзивчив човек, който не афишира своето поведение, който завладява с пословичната си честност и откровеност. Точно в същата светлина той застава и пред своите читатели – непринуден, естествен и убедителен. В творчеството си той не натрапва своето послание, не си служи с гръмки думи и епитети, не използва помпозни метафори, но всяко следващо изречение или стих в творбите му завладява все повече и повече сърцето и ума на неговите почитатели. Затова съвсем заслужено Матей Шопкин казва за него: „Аз заобичах Георги Гривнев още от първите си срещи с неговите художествени произведения. Защото повярвах и продължавам да вярвам в добрата му душа, в открития му характер, в искрената му обич към род и родина, към майка и любима, към деца и приятели, към всички светли, благородни и трайни неща, които придават смисъл и красота на живота ни”. И допълва: „Широта на погледа, чистота на поривите, жажда за хубост и хармония, повик на честност в човешките взаимоотношения, устрем към духовна извисеност – ето само някои характерни черти от творческия образ на Георги Гривнев”.
В досегашното си творчество той ни е зарадвал с четири книги поезия – „Любовта остава” (1993), „И след сто светлинни години” (1994), „Странна жена” (1998) и „Завръщане” (2001), и с девет белетристика – „Дизия чанове” (1993), „Да преплуваш сълзата” (1995), „До утре” (1998), „Искри от Рожен” (2000), „Зрението на душата” (2000), „Легендата на кларнета” (2001), „Два гряха” (2002), „Майчина клетва” (2004) и „Бъбрек от сой” (2007). Части от неговите творби са преведени и поместени на страниците на авторитетни издания в Германия, Австрия, Унгария, Грузия, Чечено-Ингушетия, Азърбайджан, Дагестан, Тува…
В ръцете ни е най-новата му книга с разкази и есета – „В сянката на Юзеница”. Както се вижда, тя е 14-та рожба на един многодетен литературен баща. Освен като даровит разказвач и есеист, с нея Георги Гривнев доказва на практика и общоизвестната максима „От където е жената, от там е и родата”, защото всичките деветнадесет разкази и есета от книгата са посветени изцяло на село Павелско – родното място на неговата съпруга Гинка Батинова, един дългогодишен педагог и училищен ръководител. Вярно е, че Георги Гривнев е павелски зет, но ако прочетете тази книга, във всеки ред от нея ще доловите, че когато мисли и разказва за авелзамански хора и събития, за дерета и върхари от тази част на Радюва планина, той страда и обича повече от един истински роден неин син… Затова не случайно той е избрал и името на книгата – „В сянката на Юзеница”. Усетил магнетизма на гората Юзеница, авторът я сравнява с митична птица, идваща от диплите на историята, която с разперени криле сякаш ден и нощ бди над Павелско – една изключителна метафора на преклонението и взаимните чувства между хора и природа. Ако външен човек попадне в тая многовековна гора, навярно тя ще му се стори нищо и никаква заради безбройните й урви и дерета, но влезне ли в царството й павелец, сърцето му ще си иде баш на мястото. Затова и немалко местни творци са писали с възхищение за нея. Ето как въздиша по гората един от тях, който е международно признат автор:
Над Юзеница под самия връх,
в прозирната потайност на елите,
низ урвите, останали без дъх,
над явни извори и сенки скрити
пълзяха белорунните стада
и чанове стогласи тънко пяха…
Борис Вулжев
Ако си мислите, че пред тази гора се прекланят само хората на изкуството, се заблуждавате, защото не минава и ден без някой местен човек да погледне нагоре към Юзеница. Небето над нея го подсеща кога да бърза сеното на кóпи да сбира или пък житото на хармана да вее. Но Юзеница не е само отколешна станция, по която тукашните люде познават времето… Тя е много повече от това! Един нашенец – изкарал войниклъка без да си е идвал нито веднъж в Павелско – щом се върнал от тригодишна служба, първо се качил на скалистото било над Челевищницата и ревнал с все сила: „Юзеничко, върнах се” и додето ехото отсреща му отвръщало, прегърнал една борика и тихо захълцал. Сетне, като се поуспокоил, заслизал надолу към селото, дето го чакали нелюбена от три години булка и дете, проплакало седмица откакто отишъл служба да служи…
Това е Юзеница. Планина тотем! Ето кое е доловил Георги Гривнев! Че тази гора е свещена. Толкова свещена, че даже през Турско нито един мухтарин не смеел да й извади брадва… Затова заглавието на книгата е „В сянката на Юзеница”, затова и първата творба в нея е посветена точно на тази гора…
Героите в неговата книга не са високопоставени държавни служители, които определят съдбините на страната, а най-обикновени земни люде, на чието поведение и доблест обаче могат да завидят и най-добрите държавници. Един от тях е Бялиолу от разказа „До сърцето”, който дава подслон на руския щаб начело с генерал Черевин по време на Освободителната война от 1878 година. Такива са и всички останали павелци, които първо приютяват в бедните си къщи казашките воини, а на следващия ден ринат до изнемога дебелия сняг пред техните топове, за да стигнат по-бързо до Чепеларе… А как по друг начин да определим безпримерния подвиг на възрожденеца Марко Иванов – ктитор на местната църква, построена с негова помощ през 1834 г., който заплаща с главата си този храм на българщината, където и днес свеждат глави местните хора. В разказа „Вода от три чешми” се проследява живота на друг павелец – дюлгер по призвание и християнин по душа, който със синовете си дарява на хората от село Чокманово църква, а после, като склопил завинаги очи, благодарните селяни му преливали гроба в черковния двор с вода от чешмите, които съградил в селото. Един безпрецедентен пример на ненаказано добро… Наред с непринудената мелодичност, която струи от разказа „Дочовите чанове”, прави впечатление постъпката на овчаря Петър Дочев, който, додето е жив, ще помни Кара Сюлмановата добрина и винаги, когато запали пещта си, ще изпича един хляб в повече. В памет на турчина…
В „Гайдата ще дойде по-късно” Георги Гривнев се проявява като един безпогрешен народопсихолог, който, опирайки се най-вече на свои собствени наблюдения и преживявания, изгражда най-точния и запомнящ се досега образ на павелеца с всичките му предимства и кусури.
„В сянката на Юзеница” не е забравен и един достоен човек и творец като Георги Пашев, за който, според автора, „Гората е светилище, изворът – нейна радостна и тъжна сълза, вятърът – шепот на сказание, а гороцветът – най-хубавото украшение на ливадите.” Самият писател пък е оприличен като „една ненарушима хармония, която той ще пренесе в Отвъдното, за да облагородява несъвършенствата на другия свят”.
С поредната си книга Георги Гривнев ни доставя не само очакваната естетическа наслада, но ни разкрива нови нюанси от народопсихологията на местните люде, прибавя нови страници към многотомната селищна история. Ако към неговата творба добавим книгите и ръкописите на редица писатели, поети, родоизследователи, краеведи като Никола Бумбаров – Перич, Георги Пашев, Борис Вулжев, Христо Д. Калинов, Петър Г. Семерджиев, Никола Жалов, Георги Вулжев, Стефан Вягов, Атанас Гащев, Петър Дочев, Йордан Семерджиев и др., които посветиха на селото хиляди страници, става ясно, че Павелско е едно изключително богато духовно средище. Един непресъхващ извор, от който и занапред поколения творци ще черпят с пълни шепи не само защото водите му бликат от дълбоко, а защото идват от далечността…
Георги Гривнев. В сянката на Юзеница. Разкази и есета. Смолян. Издателство „ПринтаКОМ”. 2008 г.
