ИНФАРКТ
ИНФАРКТ
Към моята Голгота ли поемам -
на крачка от самата смърт?
Ще ми даде ли Господ време
с любов да ви прегърна?
Животът ми премина тихо -
далече от амбиции за слава.
Живях със стенещите стихове
на Дебелянов и на Яворов…
Сега се взирам в далнината -
смирено дните преосмислям.
Животът на поетите е кратък.
Като един инфарктен изстрел.
ДИРЯ
Моят живот преминава -
тича по голия хребет.
Боже, дано да оставя
диря след себе си…
СТЪЛБА
Тихо е. Празникът свърши.
Сиво е. Пусто е. Мрачно.
Идва ли вече и моята смърт?
Не! По живота изкачвам се!
СЪЩНОСТ
Какви ли тайнства не узнаваме
сред необятния, велик всемир?
Такава е човешката направа -
живот, последван от умиране.
В неизбродимите му лабиринти
се лутаме през своя жизнен път -
с надежда лошото да ни отмине,
доброто - да е наша същност.
И някъде накрая като стигнем,
да имаме поне една утеха светла:
живяхме честно - без интриги -
преди да се превърнем в пепел!
СЪЖИВЯВАНЕ
„… душа без дом, поела към небето”
Иван Давидков
Когато дойде онзи миг последен
и аз поема към отвъдната обител,
ще искам пак до тебе да поседна
и ще преглътна стона на сълзите.
И ненаситно пак ще те прегърна.
И дълго ще мълчим сред здрача.
А миналото няма как да върнем.
Ще трябва все напред да крача.
И пак ще бъда истински щастлив,
защото имах теб в света несретен.
И ти ще можеш да ме съживиш -
душа без дом, поела към небето…
МОЛИТВЕНО
Приседнал в лоното на планината,
възправям се пред залеза червен.
Дано е милостива с мен съдбата -
да останат стиховете ми след мен!
ЗАНИК
Когато заникът внезапно дойде,
а ти в изминатия път се взираш,
с най-светлата молитва успокой
душата си тревожна и пулсираща.
Сбогувай се със любовта последна
и подари й вечен полет към живота.
Защото тя подкрепяше те за победа
при непосилната борба със злото.
Утеха вече няма да ти е потребна,
с достойнство през света премина.
Когато стигнеш жизнения хребет,
поискай прошка и тръгни невинен…
СВЕТУЛКА В МРАКА
Пътуваш ли сега към края си -
през есента с последен влак?
Нима успял си да изваеш ти
поне една светулка в мрака?
Дали изпита съвършена обич
към ближен и дори към враг?
И винаги ли с чест и доблест
живя - макар немил-недраг?
Достигна ли, кажи, до хребета,
от който можеш да извикаш:
В живота винаги бях себе си!
И не предадох - никого!
БОЛНИЦА
“Не от болестта боли.
Боли ме, че съм повален.”
Веселин Ханчев
Не ме боли от болката внезапна.
Не ме боли, че повален съм още.
Отива бавно слънцето на запад
и идват моите безсънни нощи.
Далече от светлинната обител,
където ме очакват мои близки,
в света несъвършен се скитам
и бавно в мъдростта навлизам.
И тук - във тази болница студена,
си мисля за човека побеждаващ.
Животът, зная, може и без мене.
Но аз не искам да го изоставя!
ПРИЖИВЕ
Не викайте духа ми уморен
да се завръща след смъртта ми!
Не ви е нужен споменът за мен.
А приживе ме прегърнете пламенно!
Сега, когато дните ми са огорчени,
а нощите самотни са - изгнание,
аз няма да си срежа вените,
но няма и да прося състрадание…
Все някак преживях живота
и благодарен съм на всички.
Живях наистина - самотно,
но се научих да обичам!…
Не викайте духа ми уморен
да се завръща след смъртта ми!
Забележете ме във скромния ми ден -
преди да се превърна - в памет…
