СТИХОВЕ ЗА АСФАЛТА
превод от турски: Азиз Таш
СТИХОВЕ ЗА АСФАЛТА
І.
Прекрасно е:
да видиш как след срутването й
зад сградата
изниква хоризонт.
ІІ.
Блазе на момчетиите:
по онзи ръб на калдъръма
следят как валякът с комин
пристъпва.
ІІІ.
Неговият шум
напомня на един приятел
моторите,
сновящи по морето.
ІV.
Дали единствено поетите,
докато гледат натрошени камъни,
си мислят за сияйния асфалт?
СЪН
Сънувах майка си умряла.
Събудих се в сълзи.
Припомни ми плача
в една от празничните утрини
за онзи изтърван балон.
ГЛАВОБОЛИЕ
І.
Колкото и трудни да са пътищата,
колкото и свежа – вечерта,
тялото е все тъй изтощимо,
главоболието – не.
ІІ.
Дори и да си вляза вкъщи,
след малко мога да изляза.
Нали обувките и дрехите са мои
и улиците – ничии.
ПО УЛИЦАТА
Ако ей тъй, докато си вървя,
се хвана, че съм се усмихнал,
помислям – ще ме сбъркат с луд…
И се усмихвам.
ВЕХТОШАР
Сбирам вехтории –
сбирам и си майсторя звезди.
Музиката е храната на духа
и аз съм луд по нея.
Пиша стихове –
пиша и си сбирам вехтории.
Давам вехтории и си взимам музика.
Да можех да съм рибка
в ракиено шише.
ХОРА
ІІ.
Всеки път, ала най-вече
щом усетя, че не ме обичаш,
ми се иска да те гледам
от прегръдката на мама,
както гледах хората
през мойто детство…
ТАТКОВИНАТА
Какво ли не направихме за татковината!
Едни умряхме;
други пък държахме речи.
