Иван Антонов

В КАРЛОВО

Ако си бил във града на Апостола,
не можеш да крачиш из него просто така.
Там ветровете времето носили,
веят все още на Левски с духа.

Погледа вдига нагоре Балканът:
гледаш в небето над теб - върхове,
до тях наравно с очите си сини стои великанът,
сам най-високото наше небе.

Уж е от камък, а чуваш живота -
в него пулсира все тъй неугасим и велик,
радваш се, че ти си лист от дървото му,
макар да си бил само войник.

Горд си, че още отекват
стъпките негови в твойте нозе
и че се носи на словото екотът,
тръгнал от него и влязъл във твойто сърце.

ЛОВЕЧ

С какво си спомням този град?
С приятели и сини люляци.
Вървеше сред уханията млад
светът по неговите улици.

И бдеше над града и още бди
със каменната си снага Апостолът,
макар отдавна ехото на моите следи
да е заглъхнало на Осъма под мостовете.

Живее още този град дори без мен,
на младоста със спомена прекрасен
и пак от хълма в пролетния ден
ония сини люляци ухания разнасят.