Боян Ангелов

Едва ли някой ще се усъмни в правотата на твърдението, че философията олицетворява апотеоза на човешкия интелект. Тя винаги е била възприемана като ключ към тайнствата на битието и като образ на макрокосмоса, в който пулсират сигналите на човешкото познание.

Независимо дали в методологията преобладават гносеологически, метафизически или диалектически елементи, нейната структура предполага вникване в дълбинните пластове на моралното съзнание, където творческият процес заема подобаващо незаменима позиция.

Литературно-философският труд на проф. д-р Мюмюн Тахиров „Философия на творчеството” се вписва в интерпретацията на философската пропедевтика и чрез изследването на творческия процес като опредметен образ на човешкия дух.

Авторът съчетава евристичната импулсивност на талантлив писател с аналитичния светоглед на учен, а тези две предпоставки му дават основанието да вникне в тайните на литературното творчество като възможност за обяснение на видимите и невидими светове.

В увода „Знаците на творчеството” Мюмюн Тахиров разглежда в исторически план генезиса на този процес, превърнал се в обект на изследване и артикулации от дълбока древност.

Авторът напомня, че древните шумери са ни завещали максимата „Всички започнаха да пишат, а няма кой да чете”, която отеква и днес като неумолима парадигма.

И с болка оповестява плачевната за обществото ни истина: българският книжовен пазар е пълен с преводи от най-различни езици, ала творбите на колко български автори са превеждани в чужбина и има ли място за онези от тях, чиято тематика е защитата на отечествената ни съдба?

След този уводен раздел авторът със задълбочена ерудиция въвежда читателя в същинската философия с нейните възможности да извисява човешкия интелект, индивидуализирайки неговите феномологични предопределености в обособени компоненти - биологични, психически и социални.

Разгледано е и превръщането на човешката инспирация в индивидуален дух, който става средоточие на макрокосмоса с неговата всепоглъщаща безграничност и на микрокосмоса с незримите му потайности.

При вникването в аксиологичните параметри на творчеството, авторът с прецизна последователност определя същностните характеристики на философията и проследява нейния генезис, очертан в обширен времеви диапазон - от дълбока древност до наши дни, когато човешката личност се разглежда в контекста на космическите наблюдения и открития.

Ценностната ориентация на моралното съзнание влияе непосредствено върху индивидуалния творчески процес, затова авторът на монографията набляга върху значимостта на аксиологията за функционирането на изкуството и върху проблема как красотата и доброто влияят на съзерцателната активност, притежавана от творците, които обясняват без научни постулати действителността, заключена в пространствено-времевия континуум.

В книгата не е отмината и субординацията на творчеството, както и разделянето му на някалко вида: онтологично, животинско, човешко и изкуствен интелект. Естествено е авторът да наблегне на човешкото творчество, което има преимуществото да преобрази природните феномени, подчинявайки ги на индивидуалното съзнание.

Отделено е място за творческата свобода и за нейното потискане при съобразяването с реалностите на политическите процеси, което се превръща в предизвестена смърт за въображението и истинността.

Една от най-същностните характеристики на творчеството е възможността за общуване. Писателят, художникът, музикантът, актьорът, архитектът по строго индивидуален начин изпращат своите послания към заобикалящия ги свят, но те са преди всичко емоционални обръщения към човека като индивидуалност и към обществото като цялост.

Създалото се съпреживяване на катарзис, идеи и възприятия оказва незаличимо въздействие върху възприемащия творбите на изкуството.

Възникналите съприкосновения с плодовете на творческия процес водят до симпатия или антипатия, до близост или отчужденост, но не и до безразличие, защото естетическото чувство хармонизира с индивидуалната нравствена нагласа.

Без съмнение „Философия на творчеството” представлява прецизен поглед към сложна интелектуална практика, в която дарбата и постоянството са неотменими атрибути.

Философският труд на проф. Мюмюн Тахиров е ценно теоретично изследване, изпъстрено с мисли от знаменити философи и притежаващо стройна вътрешна композиция, висока ерудиция и достъпен стил.

С всички тези преимущества книгата със сигурност ще събуди интереса на широк кръг читатели, които възприемат философията като ключ към мъдростта и към обяснение за много от загадките на битието.